В баскетбола има два свята и те не се познават

- Господин Барчовски, вие правили ли сте деца?
- Да, имам две дъщери.

Това не е виц. Това е разговор между един треньор на деца и шефа на Треньорския съвет към федерацията по баскетбол Росен Барчовски. Диалогът развесели делегатите на Общото събрание на БФБ миналата седмица, въпреки че смешки като тази по-скоро натъжават. Така си говорят хора от различни светове. С различни проблеми и с различна мярка за нещата.

Когато "7 дни спорт" започна поредица за проблемите на баскетбола в България, всички бяха вперили поглед в мъжкия национален отбор и неговия провал на европейското първенство в Полша (16-о място от 16 участника). Оказа се, че това е най-видимият, но далеч не най-съществен проблем.

Националите

Сам по себе си елитният баскетбол има своите грешки и своите драми. Те, разбира се, не се свеждат до това дали Пини Гершон трябва да остане. Със или без Пини нашият национален отбор е слаб. Парадоксалното е, че с израелеца е по-представителен, но по-слаб. Тъкмо това разделя на двете баскетболните хора у нас. От една страна, авторитетът на Гершон придава самочувствие на отбора. И хората във ФИБА, и реферите, и съперниците се съобразяват с присъствието на израелеца. Това е факт. Както е факт и нещо друго - че баскетбол с имидж не се прави. Като всеки почтен евреин, Пини не е дошъл да работи за България. Дошъл е да свърши една работа за себе си. Затова не бива да чакаме от него чудеса. Окей, по-добре с Гершон, отколкото без него. Въпросът е за ролята му в отбора. Защото, ако чакаме Пини да научи нашите да играят защита, просто няма да дочакаме. Ето върху това си струва да се помисли, а не по магистралния въпрос трябва ли националите да ядат сьомга на вечеря и кой къде да спи - в "Царско село" или в "Шератон".

младите

Светът на северните риби и луксозното спално бельо е един.
Но има и друг. В него децата тренират с шапки и ръкавици през зимата, президентите запълват счупените прозорци с мукава, а треньорите са принудени да работят на две-три места, за да вържат месеца. Това са нашите деца. Те са по-важни от данъците на Гершон и стрелбата от средно разстояние на националите. Ще бъде просто прекрасно, ако един ден малките заслужат менюто на големите. Но много по-хубаво ще бъде, ако растат здрави в залите вместо болни и дебели пред компютрите.

За този резултат си струва да се работи. Другото е шменти капели.

Катерина Манолова