В края на 2009 г. стойността на издръжката на живот достигна до 480,68 лв. на човек от 4-членно домакинство (2 възрастни с 2 деца), или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 1923 лв., за да посреща разходите си и да се храни съобразно калорийните норми, съобщиха от КНСБ. Темпът на нарастване на издръжката на живот е с 0.5% спрямо месец септември 2009 г., а спрямо същия период на миналата година увеличението е с 1,5%. Основните индикации за задържането на ценовите нива бяха очертани през трето тримесечие на 2009 г., когато се отчете реален спад, така че по-ниски темпове на нарастване на издръжката на живота бяха очаквани. Ефектите на икономическата кризата, изразяващи се в спад на производството и потреблението, доведоха до ясно изразена тенденция към задържане и намаление на ценовите равнища.


За последните 9 години абсолютната стойност на издръжката на живот през декември нарасна с 206 лв., а средногодишната с 217 лв. След като издръжката на живот на българските домакинства през последните години нарастваше с високи темпове (между 8,8 и 12,9%), през 2009 г. този ръст бе значително по-нисък. Темповете на нарастване през 2009 г. се очертават като най-ниски за периода - 1,5% на декемврийска база и 3.7% на средногодишна база. Това се дължи най-вече на изразената тенденция на задържане цените на основните хранителни стоки (ръст от едва 0,8%), докато общо нехранителните стоки и услуги са поскъпнали средно с 2,1%. Върху поскъпването на живота влияят най-вече т.нар. акцизни стоки, жилищните разходи, стоки и услуги, свързани с образование и здравеопазване.

Спад на цените се отбелязва при хляба и зърнените храни - 2,9 %; мляко и млечни продукти - 0,7 %; животински растителни масла и мазнини - 8,4 %, плодове и плодови консерви - 10,6 %, зеленчуци и зеленчукови консерви - 8,7 %.

Повишение на цените има при месото и месните продукти - с 0,7%, риба и рибни продукти - с 1,2%, яйца - 1,9%, захар, мед, шоколадови и захарни изделия - 0,3%, кафе, какао, чай - 1,5%. Минералните води и безалкохолните напитки са поскъпнали с 2,9%, а храните и напитките в заведенията за обществено хранене - с 2%.

Нехранителните стоки и услуги на годишна база средно са поскъпнали с 2,1%. Спад на цените се наблюдава само в групата „Осветление, отопление и енергия" средното намаление е с 2,1%. Паралелно с намалението на цените на топлоенергията (средно с 11,3%) и дневната тарифа на електроенергията (средно с 5,4%), в годишен план е регистрирано увеличение на цените на газ"пропан-бутан" (с 4,3%) и нощната тарифа на електроенергия (с 9%).
Умерено повишение на цените е регистрирано в групите:
- Жилищните наеми и разходи за поддържане на жилището - с 3%;
- Жилищно обзавеждане и домакински уреди - с 2,8%;
- Облекло, обувки и лични принадлежности - с 1,7%;
- Транспорт и съобщения - с 2,2%;
- Хотелиерски услуги, такси и др. услуги за гражданите - с 2,8%.

По-висок ръст на цените се наблюдава в групите „ Образование и свободно време" със 7,2% и „Лична хигиена и здравеопазване" с 4,3%.
В групата „Образование и свободно време" в по-голяма степен по-високият ръст на цените се влияе от поскъпналите такси за обучение с 8,8%, съществено е нарастването на таксите във висшите учебни заведения, които варират в диапазон от 2,7% до 9,5%. Значително е поскъпването и в услугите свързани със свободното време и културата средно с 8,8%, а като по-характерни ценови изменения могат да се отбележат - повишените цени на билети за кино и театър съответно с 17,3% и 13,2%,
В групата „Лична хигиена и здравеопазване" цените на лекарските услуги и лекарствата са се повишили- съответно с 7,3%. и с 2,8%. Следва да отбележим, че при несързмерно високите цени на лекарствата и лекарските услуги на българския пазар, всяко ново поскъпване е болезнено от гл.т. на ниската покупателна способност на населението, влошения му здравен статус и продължаващите неудачи в здравноосигурителната система на страната.

През четвъртото тримесечие на 2009г. издръжката на живота нарасна с 0,5%, като при хранителните стоки е 0,7%, а при нехранителните с 0,3%. Продължи нарастването на цените на някои основни хранителни стоки - сирена с 0,9%, риба и рибни продукти с 1,8%, зеленчуците с 12,4%.
Спад на цените се наблюдава при свинското месо (между 0,3 до 2,3%), пилешкото месо (между 1,8 до 1,9%), цитрусови плодове (между 14,7 до 28,3%).
При нехранителните стоки, под влиянието на различни фактори, бяха увеличени цените на важни за населението стоки и услуги, като:
питейна вода за населението -средно с 2%;
доболнични услуги- средно с 2,2%;
лекарства - с 1,6%;
транспорт - с 0,6%;
газ пропан-бутан с 4,9%;
дизелово гориво с 1,5%.

Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 183,45 лв. на 1 лице, което показва на годишна база спад с 1%, а спрямо предходното тримесечие ръст с 0,3%. През последните години издръжката на живот на бедните домакинства нараства с по-ниски темпове от тази на средното четиричленно домакинство. Това се дължи на факта, че като цяло през анализирания период, а и в месеците на проявление на кризата, поскъпват стоки и услуги, които не са характерни за потребителския модел на бедните домакинства - акцизни стоки, луксозно потребление, ползване на образователни и др. услуги.

Издръжката на децата в различните възрастови групи е:Работната заплата като основен източник на доход за деветте месеца на 2009 г. отбелязва ръст от 10.1%. Източник за повишаване на работната заплата е редуцирането на персонала, т.е нарастването на работните заплати се дължи на съкращаване на числеността на наетите. При това трябва да се отбележи, че в условията на рецесия работодателите освобождават първо най-неквалифицираните и съответно с ниска работна заплата служители. Това до голяма степен обяснява нарастващото равнище на средната работна заплата.
• До 1 г. 261,85 лв.
• От 1 до 3 г. 252,36 лв.
• От 4 до 6 г. 267,47 лв.
• От 7 до 13 г. 396,79 лв.
• От 14 до 18 г. 449,58 лв.

Издръжката на живот на 1 работещ в 4-членното домакинство на двама възрастни + две деца достигна 537,86 лв., което е ръст от 1% при годишна база.
В сферата доходите настъпват негативни изменения. След като от началото на 2009. се наблюдава сравнително устойчива тенденция на нарастване на общия доход през месец ноември тренда се обърна и общият доход на 1 л. в домакинствата отбеляза спад от 4,1%. Средният номинален ръст за 11-те месеца на 2009 г. е 7,7% в сравнение с аналогичния период на предходната година. През последните месеци се наблюдават промени в структурата на доходите, спада относителният дял на доходите от работна заплата, а се увеличават като дял доходите от пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални трансфери. Това е следствие от прилаганите рестриктивните мерки на пазара на труда, замразяването на работните заплати в бюджетната сфера, спадане на доходите на бизнеса, намаляване на заетостта и увеличаване броя на безработните.

Работната заплата като основен източник на доход за деветте месеца на 2009 г. отбелязва ръст от 10.1%. Източник за повишаване на работната заплата е редуцирането на персонала, т.е нарастването на работните заплати се дължи на съкращаване на числеността на наетите. При това трябва да се отбележи, че в условията на рецесия работодателите освобождават първо най- неквалифицираните и съответно с ниска работна заплата служители. Това до голяма степен обяснява нарастващото равнище на средната работна заплата.


На фона на замразяването на доходите и очакваните високи нива на безработица и през 2010г. ще продължи тенденцията към намаляване на потреблението, а това са индикации за продължаващ спад на жизнения стандарт на домакинствата, както и за разширяване обхвата на бедността, сочат прогнозите на КНСБ. При тези условия може да се удължи периода за излизане от криза. Вместо да допуснем това да се случи, би било икономически обосновано да се стабилизира икономическата ситуация чрез адекватно увеличаване на работните заплати и на МРЗ. Да се приложат политики по отношение на "ниско платените работници" насочени към повишаване на нетните им доходи с въвеждането на необлагаем минимум, равен на МРЗ. Официалната линия на бедност (211 лв. за 2010 г.) да бъде основен критерий за увеличаване на МРЗ и за целите на социалното подпомагане, настояват от КНСБ.