Целият медицински персонал на МБАЛ – Ботевград ще се включи в националния протест в Деня на здравния работник – 7-ми април. Протестните действия започват от 9.30 часа в цялата страна. Те са организирани от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Протестът в Ботевград ще бъде открит от управителя на болницата д-р Филип Филев. По този повод той е подготвил изказване, което е изпратил на над 300 свои колеги в страната. botevgrad.com публикува пълния текст на изказването:   

Уважаеми колеги,

Присъединявам се напълно към всички протестни действия, като считам, че това, което се случва в момента в здравеопазването, е геноцид. Крайно време е да се обединим и да разберем, че действително „съединението прави силата“. На 7-ми не трябва да има доболничен, не трябва да има специализиран или болничен протест, а общо национален здравен протест. Римското правило „разделяй и владей“ е известно. При цивилизованите общества то не важи. Измислено е много просто. В Германия Лекарската Камара взема решенията си с просто болшинство- 50 + 1%. Всички останали членове, макар и да не споделят това решение, са длъжни да се подчинят. В противен случай излизат от гилдията и губят правото да упражняват тази професия. За съжаление у нас липсва истинска съсловна организация. Не го виждам и сега Българския лекарски съюз. Вместо да оглави и организира протеста, той дори не се опитва бързо да догони събитията. Угодническото му към правителството поведение е позор. Аз не съм противник на реформи в здравеопазването. Има въпиюща нужда, но съсипията не е реформа. Има болници, които са отживели времето си. Знаем ги. Има други неефективни структури- пример филиалите за Спешна медицинска помощ. Трагично е състоянието на периферните хемодиализни центрове. Неорганизираната  доболнична помощ -ОПЛ и специализирана е съставена от „Е Т-та“ и е под всякаква критика за добрата медицинска практика.
Когато тръгваш да правиш реформа се съставя обаче поетапен план:
1. намираш подходящите за това хора, като ги подбираш съобразно компетенцията им;
2. започваш от „главата“, а не от краката или от опашката на проблема.
А главата на проблема са т. нар. големи болници- университетските и държавните. Всички те са строени в едно много отдавна отминало време. Структурно и функционално са окомлектовани също в това време и са изпълнявали предимно неговата „най-велика“ идеология. Те не са нито в крак със съвремието си, нито са енергийно и лечебно ефективни, а за раздутите им щатове да не говорим. Погледнете им само дълговете. И Христос да направят директор пак ще трупа дългове, защото проблемът е в неефективния и никому ненужен сграден фонд, непоносимите консумативи- ел. енергия, вода и отопление, огромните лекарствени разходи от полипрагмазията, ненужните на всеки болен клинико-лабораторни и образни изследвания, огромния щат с неовладян фонд работна заплата. Харчовете за псевдонауката в тях.
Дали някъде другаде в света някоя болница има дълг над 20 млн. лв. и си позволява да прави нова операционна зала с 6 ендоскопски модула, за които само към фирмата доставчик /Олимпус/ трупа нови 2 млн лв.? /справка ВВМИ- само към “Инфомед”, доставчик на “Олимпус”, дългът е 4,5 млн. лв./
Дали някъде другаде в света има болница, която си позволява да държи след 13,30- 14 ч. заключени и неработещи операционни зали, въоръжени с техника за милиони левове, както е в нашите университетски болници? Питам като обикновен данъкоплатец - кога тези инвестиции ще се изплатят?
Следващият логичен въпрос е: “Защо тогава се правят?”. Ами попитайте хората, които вследствие на това надскочиха много отдавна средния стандарт на живота в света, не у нас. Те и сега продължават да трупат и да управляват къде косвено, къде пряко здравеопазването у нас. Знаем ги.
Удобно е да се говори за обучение на студенти, специализанти, преподаване, високо-технологични центрове, медицинска наука. Пак робуваме на онова време. Сега животът е по-различен. Тогава ние седяхме и чакахме в социалистическите болници- мастодонти отвсякъде да ни докарат пациентите. Сега ние отиваме при пациентите и с качеството на услугата си се борим за тях. Нормално - конкуренцията е движеща сила, стига да е лоялна.
Никой не може да оспори необходимостта от обучение на студенти и специализанти. Необходими са и хабилитирани лица. Крайно време е обаче някой да проумее, че двете дейности: преподаване и лечебна, не бива да са свързани пряко и да се осъществяват от едни и същи лица. Това, че си добър лектор, не значи че си добър лечител и обратното. Аз съм университетски възпитаник в протежение на 28 години. За този период видях само 2- 3-ма хабилитирани лица, които бяха и добри хирурзи. На операционната маса, когато болният е в упойка, не му четем лекции?
Дали някой управляващ ще има един ден смелостта да посегне на гореописания проблем? Ако „да“, тогава много неща ще се самоуправят.
Защо има болници на двойно, че и на тройно финансиране?
Знае ли се, че директорът на ведомствената болница едва ли знае колко му е ФРЗ-то, защото то си идва от ведомството. Той не се интересува от тези пари, защото не ги управлява. Ами ВВМИ, ами Транспортна болница, ами МВР болница? Че към това им второ финансиране се прибавя и трето - от Министерството на здравеопазването, за щяло и нещяло. Каква е разликата между тежко оперирания болен, лежащ в ОАРИЛ на нашата болница, и този в ОАРИЛ на някоя от държавните болници? 500-те лева, които Министерството на здравеопазването плаща на ден за болния на последните. Каква е логиката? И двамата са здравно осигурени, български граждани, с еднакви операции, с еднакви проблеми, в еднакви отделения? Твърдя, че при нас ще е опериран, ако не по-добре, то поне не по-зле, но ще е гледан по-добре!
Бих казал, че щом ще се финансират ведомствено и от МЗ, тогава не биват да взимат пари от НЗОК !!! Два стълба им стигат- ето ви огромна икономия.
Защо на някои частни болници се изплаща 100 % заработеното и в срок, а на нас средата на март - 71% за януари  и то само от делегирания бюджет? Като е решила държавата за едни да е майка, а за други мащеха, да публикува критериите за това.
Дано не сам станал отегчителен. Мога с дни да задавам въпроси и да пиша по проблема. Наясно съм, че няма и кой да ми отговори.
И въпреки всичко българските здравни работници са длъжни на 7 април да излязат на улицата и да си кажат всичко, което ги тревожи. Отделен въпрос е дали някой ще ги чуе. Без подкрепата на обществеността по села и градове нищо няма да постигнем. Жалко, че хората са безучастни към здравето си и предпочитат да се влачат болни, но леката им кола да е бляскава и в пълна изправност - въпрос на ценностна система и интелект.