След поражението на Септемврийското въстание през 1923 год. антифашисткото движение у нас има широки връзки с народа. Това тревожи правителството на Александър Цанков, както и българската буржоазия. Те започват да кроят нови планове срещу оцелелите антифашисти. Реализирането на тези планове започва в началото на април 1925 год., но извършеният на 16 април атентат в Софийската катедрала се използва от фашистката реакция като повод за осъществяване на чудовищен погром над антифашисткото движение.
Априлските кланета, разстрели, изгаряния, безследни изчезвания на хора – борци за истината и демокрацията, ще останат завинаги като най-зловещия паметник на фашистката диктатура в нашата страна.
Тези кървави вартоломееви нощи са надвиснали над цялата страна.

Пропастта между фашистките управници и народа става още по-дълбока. За сговористкото правителство на Цанков това е дългоочакван момент за окончателна разправа с прогресивните сили в страната. Под девиза “В защита на царя и отечеството” започват нови арести по предварително изготвени черни списъци  на участници и ръководители на антифашистката борба. Особена жестока е разправата с антифашистите от Орхание, за които се смята, че имат връзка с покушението на Арабаконак и атентата в София. Усилията на полицията в Орхание, под прякото ръководството на околийския управител, са насочени към арестуването и ликвидирането на политическите ръководители на въстанието. За кратко време околийското управление е препълнено с арестувани антифашисти.
След продължителни, жестоки инквизиции в казармата, в дирекцията на полицията и други, много от задържаните през месец май изчезват безследно. Сред тях са Марин Николов, Иван Тодоровски, Илия Стоянов, Атанас Генчев, Алипи Първанов, Герго Гергов, Иван Илиев, Лало Стоянов.

Околийският управител прибягва към “услугите” на военните. Арестуваните са преместени в казармите и предадени на Иван Попов – началник на гарнизона. Той възлага разпита на изпечени палачи, като отправя препоръка да изтръгнат показания, необходими за скалъпване на политически процес за законно ликвидиране на антифашистите. Пуснати са в действие всички методи на разпити и инквизиции, но опитите са безуспешни. Изпратеният за съвет Александър Апостолов се завръща с категорично нареждане: “Да бъдат ликвидирани без съд и присъда по най безшумен начин.”. С него пристигат и трима “специалисти” по безшумните убийства. Използват се най-варварските методи на разпити – нанасяне на удари с тъп, твърд предмет, на химически съединения от рода на сода каустик, изгаряне чрез лампа и други способи. През нощта на 5 срещу 6 юни 1925 год. палачите пристъпват към изпълнение на плана. Задържаните са преместени в караулното помещение, близо до оръжейния склад – мястото, определено за екзекуция. Под предлог, че ги извеждат за последен разпит, след което ще бъдат предадени на съд, арестуваните са извеждани един след друг от караулното и предавани на убийците в оръжейния склад. Там те са убивани по най-зверски начин. При изцерения разпит, на врата на жертвата надявали здрава връв. Когато вниманието на разпитвания е отклонявано с въпрос, двама палачи дръпват силно връвта, която прекъсва сънната артерия. Следват удари с кол в областта на сърцето. Така за една нощ в “ледника”, както наричали оръжейния склад, са умъртвени 24 души. На следващата вечер труповете са натоварени в закрита камионетка, която ги откарва до предварително изкопана яма в едно от мазетата на казармата. Там те са насолени с нафталин и покрити с дървета и пръст. За двама от убитите няма място в ямата. Те са хвърлени в празната варница и са затрупани. След няколко дни мазето е преградено, прозорчето зазидано и ямата изолирана.

На загиналите в казармата гробът бе неизвестен много години. На убитите в дирекцията на полицията не се знаят гробовете и днес. Но споменът за тях се пази в народната памет. Сред убитите са: Иван Гешков, Илия Брънчев, Христо Дишин, Петър Бенчев, Васил Делин, Георги Велчев, Матей Мацов, Петър Македонски, Янко Дилчовски, Никола Нинов, Андрей Цаков, Найден Стоянчовски, Марин Йотов, Александър Лаловски, Иван Македонски, Юнус Мехмедов, Алекси Цветков, Коцо Дилчов, Георги Дилчов, Петко Донов, Петко Ватахски, Горан Горанов, Петко Мицовски, Петър Гергов.   

Поклон пред паметта им!

Стоян Стоянов - председател на ОбС на Българския антифашистки съюз