Високият 221 см център Бобан Марянович сложи подписа си под тригодишен контракт с московския гранд ЦСКА. Досега той бе играч на сръбския Хемофарм. Последният мач на Мариянович бе втората среща от финалния плейоф от първенството на Сърбия с Партизан, който се запомни преди всичко с грандиозния бой между играчите на двата тима. В рез0ултат на това реферите бяха принудени да остранят по 9 баскетболисти от всеки отбор (сред тях бе и Мариянович, втурнал се на игрището от резервната скамейка), и последната минута и 10 секунди двата тима доираха с по трима играчи. А за третия мач в Белград Хемофарм така и не се яви. Играчите на Партизан загряха, явиха се за представяне и съдиите записаха на клуба от Вършац служебна загуба. Купата бе връчена на треньора Душко Вуйошевич, който наскоро оглави московския ЦСКА.

-  След втората среща в отбора дълго спорихме струва ли си да пътуваме за третата - разказва Мариянович. - Някои настояваха да продължим да се борим за титлата докрая, останалите бяха убедени, че това просто е безсмислено, тъй като съдиите във всеки спорен момент отсъждаха в полза на Партизан.

А те действително ли им помагаха?

- Не искам да овинявам някого, но арбитрите често допускаха удари под кръста от страна на съперниците ни. Вторият мач бе във Вършац и нашите фенове видяха всичко това. И от това напрежението по трибуните и на игралното поле нарасна до краен предел.

Може ли да разкажете по-подробно какъв бе поводът за скандала?

- Започна го центърът на Партизан Марич. Той се сблъска с нашия играч Рашко Катич в борба за топката, а когато двамата паднаха на паркета, Марич го удари. Когато започна боя, на полето вече бяха играчите и на двата отбора. Съдиите въобще не можаха да контролират ситуацията.

Вярно ли е, че това сбиване е една от причините, заради която решихте да преминете в друг отбор?

- В известна степен - да. След тази неприятна ситуация исках да сменя обстановката, да отида в друга държава. Но контрат с ЦСКА, както сами разбирате,   подписах не само заради това. (Смее се)

Често ли сте били в Русия?


- Само веднъж. Миналия сезон бях тук за мача с Триумф Люберци от турнира за Юрокъп.


И как ви се стори Москва?


- Много голяма!


Не ви ли плаши преминаването от малкия град Вършац в един от най-големите градове в Европа?


- Животът на професионалния спортист е такъв, че той избира не града, а клуба. Аз съм доволен от моя избор. Още повече че в Москва, надявам се, че дойде и приятелката ми. Което означава, че всичко ще бъде наред. Дано и в отбора всичко да е така.


С кого от новите съиграчи сте се срещали по-рано на баскетболната площадка?


- От участията ми в младежкия национален отбор помня Воронцевич и Швед. Имаше и едно момче Никита (Курбанов). А персонално съм играл срещу Забелин.


През 2008 година с младежкия национален тим на Сърбия станахте европейски шампион и веднага получихте повиквателна в мъжката презентация. Но година след това не заминахте за шампионата на Европа. Защо?


- Нямах контузии, така бе бих могъл да играя там. По принцип се надявах да попадна в отбора за Полша. Но конкуренцията в нашия национален тим бе много голяма. Така че ето ви още една причина да се докажа в ЦСКА.


Кой е най-силният съперник от всички, срещу които сте играли?


- Трудно ми е да кажа. Аз съм още млад и нямам много международни мачове. Но бих споменал Яо Мин. Рядко се среща център с такъв ръст като моя. Още повече, че китаецът е силен и физически, и технически. Да играеш срещу него - това е отличен опит.


Вероятно добре познавате новия главен треньор на ЦСКА, който дълго време работеше в Партизан. Какъв е той?


- Под ръководството на Вуйошевич не съм играл, но знам, че той много обича да работи с високоръстови млади играчи. Видимо го е впечатлил прогреса ми през миналия сезон. Иначе едва ли бих се озовал в ЦСКА. (Смее се)


За такъв висок център вие изпълнявате нелошо наказателни удари - 71 процента в Адриатическата лига 2009/2010. Тайната в някакви специални тренировки ли е?


- Не, никакви допълнителни тренировки за изпълнение на фалове не съм провеждал  Явно е, че имам просто супер ръка (Смее се)


Играчи с такъв ръст като равило имат преимущество над съперниците в борбите, в чадърите и при забивките. Вие лично какво най-обичате да правите?


- Да забивам. Не мога да кажа, че сега веднага ксъм готов да се кандидатирам за съответния конкурс в НБА, но влядея няколко пиниза.

Андрей Соломин, Спорт Експрес

Визитка на Бобан Марянович


Роден е на 15 агуст 1988 година в Зайчар, Сърбия.
Център. Ръст 221 см, тегло 133 кг
Професионалната си кариера започва като 16 годишен в Хемофарм, където игра до преминаването му в ЦСКА Москва. Средностатистическите му показатели за сезона 2009/2010 са: Адриатическа лига - 7.1 точки, 4.9 борби и 0.8 чадъра; Юрокъп - 9.0 борби, 5.3 борби и 1.0 блока на мач.
Световен шампион през 2007 година за юноши до 19 години. Шампион на Европа през 2008 година до 20 години. В мъжкия национален отбор на Сърбия дебютира на 27 август 2008 г. в мач срещу Унгария, като завършва с 10 точки.
Официално е признат за най-високия човек в Сърбия.
Включен е от националния селекционер Душан Ивкович в списъка с 22 кандидати за световното първенство през 2010 година