1. Реално това беше първата пълна календарна година на новата власт в Борисовата градина. След повече от емблематичното управление на Васил Божков, донесло твърде малко титли на „Армията”, дойде ред на тандема Прамод Митал – Александър Томов. 2007-а вече мина, но витрината остава все така празна. Поне засега и поне откъм официални отличия, тъй като предсезонните са запазена марка за ЦСКА.

2. Новият реално управляващ бос на ЦСКА Александър Томов стартира в началото на годината двуполюсната словесна битка по оста Българска армия – Герена. След като търпя близо месец подигравателните и на моменти откровено расистки подмятания от страна на Батков, на сбирка на фенове в Правец, Томов завърши пледоарията си с няколко пътеводни реплики: „Искам да бием Левски до дупка. Само за два месеца ще се реши спорът за титлата. Този с мустака се е уплашил яко”. Първото не се получи през пролетта, второто изречение излезе вярно, но в полза на противника, колкото до уплаха у Батков – поне до декември месец тя определено не се забелязваше.

3. Обявената за шампионска титла премия от 1 милион евро безспорно бе един от важните моменти през изминалата година в лагера на ЦСКА. Лично Александър Томов написа сумата на вечеря пред отбора по време на лагера в Анталия, след което връчи свитъка на играчите. Този метафоричен чек така и не бе осребрен никога, а през лятото офертата не бе обновена. Оказа се, че без подобни рекордни за България стимули, ЦСКА е на път за си спечели титлата.

4. Краят на треньорството на Пламен Марков дойде логично след слабия старт на полусезона. Преди двете поредни равенства с Черно море и Локомотив Пд, Марков зовеше цяла зима за селекция, но Томов и Костадинов му контрираха с думите „че тези са достатъчни”. Все пак през зимата дойдоха Удоджи и мароканецът Абдер Кабус, който впоследствие и благодарение на изявите си в ЦСКА стигна до националния тим на своята страна. Поне статистически Пламен Марков може да се похвали, че е донесъл накуп последните два трофея за клуба – това обаче бе през 2006 година.

5. Повторното пристигане начело на тима на Стойчо Младенов. Факт, който може да се окаже с далеч по-перспективно значение в близко време, ако Младенов получи необходимия комфорт на „Армията”. Наставникът пое ЦСКА от Пламен Марков и започна ударно с три победи, първата от които над Литекс и върна „червените” в борбата за първото място. За негово нещастие, времето за адаптация не му достигна и мачът с Левски бе загубен, след което окончателно стана ясно, че „армейците” не са готови за шампиони през миналия сезон.

6. Първият изгледан на живо мач от новия собственик Прамод Митал. Дербито срещу Левски. Загуба в мача и загуба в битката за титлата. По-късно през есента индийският милиардер дойде и за реванша срещу Тулуза в турнира за Купата на УЕФА. И пак беше карък за отбора си. След победата над вечния съперник през декември, суеверните имаха своето голямо обяснение: „Митал на стадиона – загуба, без него – победа!”

7. Няколко дни след загубата от „сините” дойде друг възлов мач от 2007-а година за ЦСКА. Гостуването в Стара Загора за четвъртфинала за Купата на страната срещу Берое. Или единствената писта, по която „армейците” имаха възможност да уталожат гнева на феновете си. Вместо това, последва драматична загуба с 0:1, след гол паднал в края на продължението на двубоя. Така окончателно завърши един от най-сухите сезони в историята на клуба от Борисовата градина. Черни облаци се сгъстиха през пролетта над главата на Александър Томов.

8. На същия този двубой обаче се случи още нещо, което би могло да се тълкува като превратен момент в новата история на ЦСКА. На трибуните на стадиона в Стара Загора, един до друг и във видимо прекрасно настроение седяха и разговаряха Миодраг Йешич и Стефан Орманджиев. И това малко повече от година, след серията от скандали между двамата довела до уникалният точков обрат на върха в полза на Левски и до уволнението на Йешич от „Армията”. Тогава сърбинът обвини шефа си Орманджиев във всички грехове на планетата, но милата картинка под Аязмото изтласка на преден план съмненията за огромна театрална постановка разиграна между тях.

9. Дойде и лятото на 2007-а година. ЦСКА направи една от най-мащабните си селекции през този век, привличайки почти една дузина нови играчи, предимно чужденци. Така категорично бе заявено намерението на новата власт да атакува титлата, след като две години поред ЦСКА стигаше до подножието. Рискована стъпка, най-вече поради липсата на достатъчно време за сработването на един реално нов състав в „червено”. Няколко месеца по-късно ЦСКА е първи в класирането с повече от убедителна преднина, но специалисти и фенове продължават да изискват още по-атрактивна игра от „армейците”.

10. ЦСКА бе на секунди от попадане за втори път в груповата фаза в турнира за Купата на УЕФА. Секунди, в които френският Тулуза успя да вкара гол и да заледи врящия до този момент ст.”Българска армия”. Никога няма да бъде даден отговор на въпроса: „Ако ЦСКА бе елиминирал Тулуза и играл в групите, щеше ли това да доведе до голямата преднина в първенството ни?” Но завинаги, по една или друга причина, мачът между ЦСКА и Тулуза ще остане като синоним в историята на клуба.

11. Победното за тима на Стойчо Младенов дерби на 2 декември срещу Левски с 1:0. Без мача да блести с нещо, каквито по принцип са всички двубои между грандовете ни в последните години, тази победа 100% утвърди ЦСКА като единствения желаещ първото място отбор през настоящия сезон. Безапелационно! Ако не друго, то поне „червеният” План 2007 /версия есен/ бе изпълнен докрай по отношение представянето в А група.