- Г-н Великов, започнахте подготовка на 7 септември. Не е ли малко времето преди старта на Националната баскетболна лига за обиграване на състава?


- Вярно, че преди години започвахме в началото на август, но тогава имахме по-голяма яснота. Участвахме и в турнири, имахме и предварително уредени контроли. Сега започваме 45 дни преди старта на първенството, но смятам, че това е достатъчно. Други тимове имат 20 дни подготовка за световни първенства и им стига времето, та на нас ли няма да ни стигне? На този етап на баскетболния отбор на “Спартак-Плевен” най-малкият проблем е времето за подготовка.


- Не се ли опасявате, че тъй като на старта на първенството срещате “Лукойл Академик”, може да оберете негативите на феновете и те да заприказват още в самото начало на мачовете, срещу селекцията, треньора, играчите и т.н.?


- Приказките в България няма да спрат никога. Самото ни общество е болно, както и държавата. Сега вече всичко можете да чуете. И ако от това сме се ръководили, трябваше лятото да зарежем всичко, да си вземем шапките и да си заминем.
Така нямаше да има баскетбол, нямаше да го има “Спартак-Плевен” и нямаше да има приказки. Защото ми прави впечатление, че когато един клуб в този град изчезне, има много щастливи хора. Нито Цветан Антов, нито аз спяхме да работим това лято и особено президента ни, положи огромни усилия да запази клуба, и намерихме необходимото ни минимално финансиране за новия сезон. И кой какво ще говори, колко е пиян и дошъл в залата да се накрещи и да избива комплекси, просто вече не ни вълнува.


- Но вие играете за публиката?


Ние играем, за да има нещо, което се гради в този град. Публиката да започне да си плаща билетите, а не да влиза от задния вход. Защото не може от 800 човека в залата да отчитаме 300 билета. Ние искаме малко, но верни фенове, които да си плащат билетите. Защото хората които реват най-много в залата ни, от 10 години не са си купили нито един билет.


- Но това е въпрос на организация в самия клуб?


- Но е въпрос и на манталитет. Ние, като организатори на мачовете, имаме добри сърца и не искаме да връщаме публика. До сега аботихме на принципа - нека гледат. Ама се случва така, че те идват, за да избиват комплекси, колкото да не си стоят в къщи и да мълчат на жените си, например. А ние, ако сме се ръководили от техните приказки и ругатни, трябваше да зарежем всичко и сега нямаше да има баскетбол в Плевен.


- И да кажете няколко думи за финансовото състояние на отбора към днешна дата?


- Около 90% от бюджета, който ни е необходим като минимум, сме осигурили. Надяваме се да дойдат и по-добри времена.Играчите се съгласиха да им бъдат намалени заплащанията.


Направиха много компромиси само за да спасим отбора и да ни има в елита - в баскетболната лига. Както знаете, играчите и треньорите четири месеца в края на миналата спортно-състезателна година бяха без пари и никой не изрева или не бойкотира играта, или пък не му мина през ума да стачкува.

И затова ако феновете ни тази година не си подобрят отношението и да ни подкрепят с плащане на входа, няма да са ни необходими. Нека има 5 човека в залата, но те да ни подкрепят истински. Защото играчите ни не само че имат да получават пари от миналата година, но се и съгласиха на намаление на заплатите.

По-лесно беше като ЦСКА да кажем “Чао!” и да си тръгнем. Ама велик клуб като ЦСКА не може да се възстанови вече 5-а година. Колко ще е необходимото време за отбор в Плевен?


- Това е риторичен въпрос, но е и много крайно като мнение?


- Така е. Миналата година шест месеца никой не разбра, че сме във финансова криза, а срещу нас се изсипаха огромни кофи с помия. Псуваха ни, обиждаха ни, крещяха срещу ни като някакви чобани и всички видяха каква е простотия в този град. А никой не се жали от нас срещу това.


- Така е. Вие дадохте интервю по Нова година за “Посредник” и тогава не казахте нищо за финансов проблем. Малко по-късно се разчу след като Хриси Димитров предпочете друг клуб заради финансови проблеми. Не смятате ли, че това не е правилна политика. Все пак живеем в медийно време?


- И
като се разчу през февруари какво последва от това? Разбра се, че сме в голяма криза и никой не се обади, за да ни подкрепи. Не ни попитаха поне какво ни е необходимо. Няма Община, няма баскетболни хора, няма фенове. И лятото благодарение на контактите на Цветан Антов и моите, сега има отбор. Нищо не се случи тогава след нашия вопъл. Нищо! Всичко пак ние поехме. И така при нас останаха само момчетата с които сме от години, и надеждата за по-добри времена. Не можем да си позволим чужденци. Нямаме гръмка селекция.


- А какви ще са целите?


- Е, ние няма да се предадем. И миналата година много ни отписваха, но се видя, че сме труден противник. Лично мен не ме притесняват големите и гръмки селекции на другите обори. В България не винаги скъпите играчи са голяма пречка. Тази година “Спартак-Плевен” ще се постарае да играе силно в първенството, естествено според възможностите си, и няма да позволява на другите клубове да го мачкат.

- Мнението ви за новите правила?


- Това е поредната откачалка на групата старци, които не знаят какво да правят през годината. То не бяха промени на терени, на правила и каквото се сетиш. Така баскетболът стана толкова сложен. Сега трябват допълнения и към електронното ни табло. Неслучайно от няколко години мои приятели споделят, че не разбират какво се отчита и какво се свири. Много е сложно. Но залата ни е готова с новото оразмеряване.


- Вие оцелявате, но фенсайтът ви затвори.


- Много хубаво! И се радвам. Крайно време беше. Този сайт го бяха превърнали на място за уреждане на срещи на футболните запалянковци, за срещи по разни градинки и т.н. Скоро ние ще си направим официален сайт на нашия клуб, в който всичко ще е точно, конкретно и проверено. Въпросните издатели на сайта ни бяха откраднали името. Лично аз имах много спорове с тях и се радвам, че са приключили дейността си. Според мен съществуването на един сайт на клуба ни днес е задължително, но в него ще трябва да има истинска информация, без клюки и глупости. Без форуми и простащини.

Снимка: вестник Посредник