Цялата ни история освен с големи социални трусове и войни, е изпълнена със свидетелства за разрушителни земетресения. Хрониките и материалната култура пазят данни за такива събития, след които “камък върху камък не остава”. Счита се, че най-силно по магнитуд е било земетресението на 18 септември1858 година в София. Описанията насочват към интензитет, съответстващ на девета степен по скалата на Рихтер. Системните наблюдения върху земните гърчове у нас обаче започват едва през 1892 година.
И в школските читанки по география е записано, че на практика почти цяла България представлява сеизмично активна зона с няколко линии: Крупник, Благоевградска, Маришка, Софийска, Шабленска и Великотърновска /с Горна Оряховица и Стражица/. Още през първите 30 години на ХХ век българската сеизмологична служба, снабдена със свръхмодерния за онова време сеизмограф “Омори-Буш”, отчита 11 земетресения с магнитут над 6!  През април 1904 година долината на Струма се гърчи последователно два пъти със сила 7.1 и 7.8 по Рихтер – най-силното земетресение в тогавашна Европа в рамките на 150 години.
земетресение2

Земетресение на практика може да се случи във всяка точка на България

Разрухата е катастрофална, река Стряма буквално пресъхва пред очите на ужасените хора,  загиват най-малко 200 души, социалните последици са умопомрачителни. По време на горнооряховското земетресение /1908 година/ цепнатините по вертикал са били толкова широки, че някои села от района останали без пътна връзка. От цепнатините дни наред излизала черна вода. Истинска легенда е Чирпанското земетресение през 1928 година. Тогава там и в Борисовград /Първомай/ се срутват почти всички сгради и седем хиляди семейства остават под открито небе. Железопътните линии са деформирани, променя се дебитът на кладенците и изворите, задълго изчезва Меричлерският извор. Веднага след Чирпанския трус следват Поповица и Гълъбово – Пловдивско, със 7.00 и 5.6 по Рихтер. Трусовете засягат една седма от територията на страната с население над 400 000 души. Срутват се една трета от къщите в самия Пловдив, по-силно или по-слабо са засегнати 240 села.
земетресение2

Съвременното строителство предвижда висок магнитуд, но правилата не винаги се спазват

В по-ново време с катастрофални последици са Вранча /1977/ – 7.2 по Рихтер, с жертви и разрушения в Свищов. Под развалините на няколко блока загиват около 100 души. През същата година Велинград преживява 5.3. Калпавото соцстроителство е причина за многото разрушения в Стражица /1986 – 5.1/ и Попово /5.7/.
21 век се записва в хрониките на сеизмолозите със зачестяващи трусове от по-ниска степен. Интензитетът им варира от неуловимо до 4.5 по Рихтер. Самоуспокоението ни е, че честите и по-слаби трусове позволяват освобождаване на енергии, следователно катастрофа като японската може и да ни отмине? На практика няма район в България, където това по един или друг начин да не се случва.
Малко преди трагедията в Япония експерти критикуваха българското строителство, което прави сградния фонд високорисков и увеличава вероятността от потенциални смъртни случаи при по-силно земетресение. Занемарени са по понятни причини и голяма част от старите сгради. Излиза, че на българина не му остава нищо друго – освен да се моли стихията и този път да го отмине?