Блато на 55 милиона години показва на климатолозите, че в края на палеоцена и началото на еоцена е имало глобално затопляне, предаде Би Би Си, като цитира сп. "Нейчър".

Блатото е отделяло метан, който е играл голяма роля за повишението на температурите. Според ръководителя на изследването Ричард Панкост от Бристолския университет (Великобритания) учените за пръв път получават доказателства за връзката на метана и затоплянето на климата в геологичното минало.

Климатичната промяна в края на палеоцена и началото на еоцена преди 55 милиона години е била най-бързото затопляне, документирано в геологичната история на Земята.

Тогава средната температура в света се е повишила с около 5 градуса по Целзий за няколко хиляди години. Главната теория е, че нещо е отключило отделянето на големи количества метан от морското дъно.

Метанът е мощен парников газ, който е довел до бързо затопляне на повърхността на планетата. При изследването на древното блато Кобан лигнайт, разкопано при строежа на жп линията, минаваща през тунела под Ламанша, учените са търсили химикали, наречени хопаноиди, отделяни от бактерии, които оцеляват във времето.

Установено е било, че в прехода между палеоцена и еоцена съотношението на два изотопа на въглерода се е променило в хопаноидите.

Много е вероятно тази промяна да се дължи на повишение на концентрацията на метана в атмосферата. Учените смятат, че хопаноидите документират дългосрочно отделяне на метан от самото блато.

Отделянето се е засилило от температурното повишение. Климатолозите се опасяват, че повишаващите се температури могат да предизвикат сходно явление в блатата и в бъдеще