На 2 юни в читалище “19 февруари”, с. Скравена се проведоха традиционните исторически четения, посветни на 135 години от смъртта на Христо Ботев. В проявата взеха участие доц. Георги Вълчев, преподавател в СУ “Св.Климент Охридски”, доц. Пламен Павлов – ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, Боян Ботйов, правнук на Христо Ботев, Стоян Джавезов, секретар на Общобългарски комитет “Васил Левски”, о.з.полковник Христо Цеков, историк и журналист, Гетко Гечев, преподавател по история в ГПЧЕ “Алеко Константинов”, Правец, Тодорка Коцева, директор на Исторически музей Ботевград. Нейният доклад бе на тема “Ботевите четници в село Литакаво”.
За първи път в историческите четения в Скравена участваха ученици. Представителите на ОУ "Христо Ботев", Етрополе – петокласничките Поля и Димитринка, разказаха за участието на етрополци в Ботевата чета.

“Аз съм изключително радостен, че в залата присъстват различни поколения – от най-младите, поизрасналите вече, до по-възрастните. От това по-хубаво няма”, каза доц. Вълчев, който ръководеше четенията. “Мислех си на 2 юни какво трябва да продължим да напомняме за Ботев, за четниците, за хората, които са пожертвали живота си за свободата на България. През годините толкова много е говорено. В такива моменти, като днешния, трябва да се опитаме да намерим връзката между онези паметни събития и днешния ни ден. Много лесно е да се възхищаваме на подвига на другите, много лесно е да скланяме глави на признателност пред тези които са положили живота си, мечтите и идеалите си за свободата на България и някак си да разтоварваме нашето задължение в техния подвиг. В такива дни, според мен, ние трябва да се опитаме да разберем няколко прости неща. Първо, защо трябва де се борим, да пазим паметта за тези паметни събития. Защото с течение на годините в България, а и в другите страни, хората започват да живеят с усещането, че свободата е нещо естествено, то е нормално състояние на всяко едно общество. За цялата плеяда българи от 19 век, за Ботев, за Ботевите четници това не е било така. Те действително са се борили с ум, със сърце, идеи, заложили са най-милото си, подложили са се на толкова много житейски ограничения през живота си, за да добием свободата. И какво се случва с тази свобода, какво правим ние с нея?! Това е големият въпрос, на който трябва да намерим отговори като общество, всички заедно. За да не обезсмисляме спомена за онези събития, за да не се обезличи безпримерната саможертва на онези най-светли български поколения, платили българската свобода с кръвта си”, каза във встъпителните си думи доц. Вълчев. – През последните години ние се примирихме от живота ни да отсъстват понятия като дълг, приятелство, чест, родолюбие, помощ. Ако ние не успеем да убедим днешните млади хора, че това не са етикети от миналото, аз се страхувам за бъдещето на България. Благодарение и на вашите усилия младите хора се опитват да се докоснат до онези събития и дай, Боже, да започнат да осъзнават с течение на годните и своя социален опит значението и важността на тези проблеми”,  допълни той. Според доц. Вълчев, за да успеем като нация, трябва да заложим на образованието, защото “то е това, което може да даде общата идея, което може да накара младите хора да имат визия за своето бъдеще, да се борят за това бъдеще, правейки страната по-добра и по-приятна за живеене”. Идеята за по-добро образование може да ни обедини така, както е обединявала пламенните възрожденци, категоричен е преподавателят от Софийския университет. 
“България в днешно време има нужда не само от хора, които забогатяват, а от хора, които, забогатявайки, превръщат това място в дом за бъдещите българи. Ботевият четник Георги Апостолов, чийто кости се съхраняват в Скравена, е илюстрация на тези скромни неща, които възрожденските поколения направиха и които днес ние също трябва да правим”, каза още доц. Георги Вълчев.