Православната църква отбелязва възкресението на Лазар и църковния празник Лазаровден, който винаги се пада в предпоследната събота преди Великден.
В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на град Китон (остров Кипър). Името на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Празникът винаги се пада в предпоследната събота преди Великден.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за Цветница.
Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.
Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
По повод празника във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Златоустова Света Литургия. 

Честито на всички, които носят името Лазар, Лако, Любен, Любчо,  Лазаринка, Лазо, Лазарин, Ласка, Елизар и производни на тях имена!