Впрочем, днешният мач на зетьове срещу снахи беше атракцията на днешния празничен ден, при това се игра при препълнен стадион. Не че на други истински мачове е имало по-малко хора, но тука интереса беше по-голям. Защото хем беше мач, хем беше “театро”. Публиката се забавляваше на приумиците на играещите. Да не говорим за “игралното им облекло” и притурките към него.
И вместо да варди на вратата, както беше през миналата година, Ванчето се изхитри и се появи в ролята на шпикер, пардон – коментатор. С двойна изгода, хем гледа и се наслаждава на играта от високо, хем си е на сянка.
Останалите на стадиона през това време гонят ту топката, ту съдията, ту някой противников играч. Впрочем, това последното не беше съвсем така, защото при повечето от случаите едните и другите тичаха един към друг, а не един срещу друг. И почти при всяко пресичане на съответните траектории, сблъсъкът в повечето случаи   завършваше с блажено падане и за двамата върху тревата.
На полувремето под звуците на духовитата, пардон – духовата музика, всички се хванаха на хорото.
Не питайте за резултата, защото на моменти нито съдията на терена, нито коментаторката от трибуната знаеха кога колко голове са вкарани и от кого.
При всички положения и тази година победителки се оказаха май снахите, а мачът завърши С МНОГО емоции за публиката НА МАЛКО проблеми за играчите.
И най-вече за съдията, който все пак накрая излезе читав от игрището.