Проектът за централа на биомаса в Етрополе на холандската компания „Грийн форест проджект” е представен в общината от Емил Димитров. „Ще изграждаме инсталация”, с която се прави ток. От дърво, само от дърво. От местна суровина при преработка на дървесина и от отпадна биомаса”, се казва в изявлението на Димитров от 21 март 2011 г.,, качено на сайта на община Етрополе.
Капацитетът на централата е 5 МW електрическа енергия  и 7 МW топлинна енергия. Експерти казват, че годишното потребление на дървесина за такава мощност е около 40 хиляди тона. Тя може да се захранва както с дървесен чипс, остатъчен продукт на дървопреработвателната и мебелната промишленост, така и от необработена дървесина  от едрия добив.
Красимир Бахчовански, представител на „Грийн форест проджект”, обяснява пред Mediapool, че инсталацията ще използва чипс. „Ние с дървета не се занимаваме”, уточни той. Компанията има сключен договор за доставка на суровината както от местни производители, така и за внос”, каза още Бахчовански. Цената на дървесния чипс – 72 лв./тон, обаче е 30% по-висока от тази на необработените трупи и сред бранша се засилват подозренията, че добивът на цялото етрополско стопанство ще отива именно за централата, за която Емил Димитров е лобирал.
И една любопитна подробност. Със заповед на земеделския министър Мирослав Найденов от преди два месеца към Държавно горско стопанство /ДГС/ „Етрополе” са присъединени ДГС „Черни вит” и ДГС „Тетевен”. Последните две са в обхвата на съвсем различно Държавно горско предприятие, контролът в тях се осъществява от регионалната инспекция по горите в Ловеч, докато този в Етрополе – от регионалната инспекция в София. Това прекрачване на общински, дори областни граници, бе определено от БУЛПРОФОР /професионална браншова организация на лесовъди и други специалисти физически и юридически лица, които практикуват дейности в горското стопанство/ в становище до Парламента като заобикаляне на закона и обслужване на лобистки  интереси.
Мотивите на чиновниците пък са, че така се балансират ресурсите в предприятията, някои от които са по-бедни от други.
В преработения Закон за горите, минал на първо четене в комисията миналата седмица, остава промяната н чл.165, която дава право на държавните горски стопанство „да добиват дървесина в размер на 25 % от годишното ползване за съответното териториално поделение – след съгласуване с министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице” /в първия вариант на текста обеми въобще не бяха фиксирани, а в гласувания от Парламента процентите бяха 30/.
Текстът е внесен от Емил Димитров и шефката на земеделската комисия Десислава Танева /ГЕРБ/ и още в края на миналата година бе остро разкритикуван от фирми от дърводобивния бранш, тъй като сега само те имат право да добиват дървесина от държавните гори след тръжни процедури. Оттук нататък, освен като възложител, държавата влиза и в ролята на изпълнител, търговец и конкурент на частния сектор, който би бил смазан при това положение. От бранша заподозряха, че зад поправката стоят интересите на инвеститори в биомаса, тъй като, ако всички инвестиционни намерения за централи бъдат реализирани, недостигът на дървесина ще стане реален.