Срещаме се с 19-годишния Мартин съвсем случайно в Историческия музей. Той беше дошъл да разгледа изложбата на местния художник Емил Димитров и по-специално да види картината, на която е изобразена родната му къща. За нея Мартин разказа: „Къщата се намира на ул. „Захари Стоянов” №19 в Ботевград. Тя е на повече от 100 години. И като всяка стара къща си има история. Принадлежала е на прадядо ми по бащина линия. Неговото име е Камен Христов Генчев. Роден е през 1895 година в Орхание. Той е бил сред активистите на БЗНС и народен представител по време на правителството на Александър Стамболийски. По време на деветоюнския преврат успява да се добере до Ботевград и да организира съпротива при Арабаконак. До вечерта на 10 юни там е имало повече от 2000 човека, част от които въоръжени. По същото време неговият брат Атанас, също земеделец, е помагал на съпротивата в Тетевен, но тя е била много бързо разбита. За да се спаси, той се укривал в лозята на града.”.
Повече за двамата родственици на Мартин разказват семейните реликви – снимки, записки, документи и плакати. Част от тях той е дарил на Историческия музей, а други грижливо пази в дома си – същата стара къща, приютявала някога именития му прадядо.
„Живея в къщата заедно с майка ми и двете ми по-малки сестри. Баща ми почина през 2006 година. Не искам да се връщам към този момент, за да не ме съжаляват.
Мечтата ми е да реставрирам старата къща, но в момента семейството ми не разполага със средства за тази цел. Може би един ден, когато започна да печеля, това ще се случи”, сподели младежът.
На въпроса дали симпатизира на някоя от действащите партии днес, Мартин отговори така: „Категорично не. Съвременните политици обещават едно, а вършат друго. Те мислят повече за себе си. Демонстрират високомерие и охолен живот, докато обикновеният човек едва свърза двата края. Днешните депутати нямат нищо общо с онези по времето на моя дядо. Тогава за народни представители са избирали образовани, високо интелигенти хора. А сега се говори, че депутатско място може да си купиш, стига да имаш достатъчно пари. Кои стават политици днес – това са предимно хора, натрупали пари през така наречените мутренски години.”. Младежът заяви, че е против промените в Закона за горите. „Не искам да се изсичат хубавите ни гори, за да се застрояват. Предпочитам повече зелени кътчета, дървета, трева, отколкото асфалт и бетон”, добави той..
След кратко убеждаване Мартин се съгласи да разкаже нещо и за себе си: „Роден съм в Ботевград. Учил съм в ОУ „Васил Левски”, а след това продължих образованието си в ПМГ „Акад.проф.д-р Асен Златаров”, но впоследствие реших, че искам да уча компютърни технологии и се прехвърлих в ПГ по КТС в Правец. Беше ми много трудно, защото трябваше да държа приравнителни изпити. През тази година завърших средно образование. След 28 дни заминавам за Дания, ще изучавам компютърни науки в Роскилдския университет, който е разделен на отделни кампуси. Избрах Дания, защото там образованието е безплатно, не се плащат семестриални такси. Ще имам минимални разходи за храна и общежитие, които мога да си позволя. Разбира се, възнамерявам да работя. Ще се опитам да си намеря работа веднага, след като си извадя нещо като единен граждански номер. С една минимална заплата в Дания ще мога да си плащам общежитието и храната, дори ще ми остават пари.”.
Мартин сподели още, че преди да замине иска да посети любимите си места в България. През миналата седмица той и още едно момче от Ботевград, с което са приятели, са участвали в ежегодното почистване на Пирин планина, организирано от Екологично сдружение „За земята”. „Почиствахме повърхностните отпадъци и тези, които са заровени в земята. Състезавахме се кой ще намери най-интересния боклук. Аз попаднах на кутия от консерва, върху която бяха нарисувани еделвайси, и на буркан от мед от 1975 год. Само за два дена почистихме около три тона отпадъци. Не останах до края на почистването, защото исках да посетя село Желен, където е разположена ферма за каракачански коне. Хан Крум и неговите войници са били на такива коне, когато разбиват византийската армия на Никифор при Върбишкия проход. Селото е едно от любимите ми кътчета в България, харесвам и други места, които ще обиколя до заминаването ми за Дания”, каза Мартин.
Бъдещият студент по компютърни науки попада в онази група млади хора, които са категорични, че ще се върнат в България, след като завършват висшето си образование в чужбина. „Ако всички млади и интелигентни хора останат на работа в чужбина, България ще загине”, смята младежът.