В последните години Йордан Колев работи в школата на Лукойл Академик, където миналият сезон водеше юношеския и младежкия отбор. Пред BGbasket.com той сподели своето мнение относно това какви трябва да бъдат форматите на първенствата при подрастващите през идния сезон:

 За сливането на наборите

„Аз съм категорично против. След като преди три години се прие промяната възрастите да се уеднаквят с тези в Европа, логично е да продължим по този начин. Ако търсим някакви резултати, те ще дойдат във времето. Действително в този набор има добри изпълнители, но това не означава, че те трябва да останат да играят в юношите. Напротив – те трябва да търсят реализация по-нагоре. Какъв е смисълът те да останат да играят с набор ’96? Това е възраст, която в момента им отстъпва като години, но и като възможности и опит. От тази цялата тази работа ще загубят и ’94, и ’96."

 Трябва ли да се запази форматът на младежката лига

"Абсолютно съм за формат като Младежката лига. Всички клубове ще кажат, че проблемът е в това, че липсват финанси. Но ако искаме да правим баскетбол, бъдещето е в младите играчи. Трябва да даваме шанс на младите играчи, дори да не могат да пробият в мъжките отбори, да играят в А група или Младежката лига. Това трябва да са места, където те да трупат знания и опит. Всеки си мисли, че когато стане на 18 години трябва да започне да играе в мъжки отбор и че мачовете са му малко. Ако погледнем статистиката, много от момчетата до 18 години имат по 40-50 мача за един сезон. Мачовете са достатъчно, малко са им тренировките. Аз знам един начин за успех в спорта и това е труд. Всичко останало са административни неща, които просто отменят основния въпрос, а той е работа и тренировки."

 Кое е най-правилно

„Аз мисля, че в сегашните икономически условия, при които доста клубове имат затруднения, досегашният формат е най-удачен. Дотолкова, че с по-малко разходи през годината да има календар с мачове за момчетата. Ако върнем годините назад, когато аз съм бил на тяхната възраст, имахме по няколко мача в областите, зони и финали и тогава никой не е поставял въпроса, че са малко мачовете. В последните години това е някаква фикс идея на треньорите, която се прехвърля и върху родителите и играчите. За мен най-важен е тренировъчният процес и в края на годината да има състезание, на което да се излъчат най-добрите, които след това да работят в националния отбор. За мен това е формулата.”