По заявка на община Ботевград в края на юли лабораторията към Изпълнителната агенция по околна среда извърши измервания на качеството на въздуха в Ботевград. Протоколите с резултатите са публикувани на страницата на общината. В тях обаче липсва анализ на данните от измерванията. По тази причина екологът на общината Весела Василева отказа да коментира отчетените стойности на вредни емисии във въздуха. Това наложи да потърсим съдействие от Мадлен Георгиева – връзки с обществеността към Изпълнителната агенция по околна среда. Тя реагира незабавно на искането ни експертите от лабораторията да предоставят анализ на установените резултати.
Измерванията са извършени в четири последователни дни – 23, 24, 25, 26 юли 2012 година. Установено е, че регистрираните концентрации на метан и неметанови въглеводороди са в нормални граници /в законодателството на страната няма определена допустима норма/, а на амоняк, серен диоксид, въглероден оксид, азотен диоксид и озон са значително под допустимите норми. Взетите проби за съдържание на олово и стирен в атмосферния въздух показват: олово – 0.018мкг/м3 - значително под годишната норма от 0.5 мкг/м3; стирен – измерени са три концентрации, които са под границата на количественото определяне на метода – под 0.01 мг/м3.
Денонощната норма на фини прахови частици под 10 микрона е превишена 1.62 пъти. Това е констатирано на 26 юли. На 24 и 25 юли стойностите са съответно 1.32, 1.4 пъти над нормата. Установено е и превишение на нормите на сероводород във въздуха. В три проби, направени на 23 юли, е регистрирано превишение на пределно допустимата максимално еднократна концентрация (ПДКм.е.) от 1.2 пъти над нормата. За денонощието е измерено превишение на средноденонощната пределна норма (ПДКср.дн.) от 1.66 пъти над нормата. Резултатите от общо 16 проби, извършени на 24 и 25 юли показват, че е регистрирано превишение на пределно допустимата максимално еднократна норма (ПДКм.е.) от 1.2 пъти над нормата. За денонощието е измерено превишение на средноденонощната пределна норма (ПДКср.дн.) от 1.66 пъти над нормата. На 26 юли не е регистрирано превишение на ПДКм.е. на сероводород във въздуха, но за денонощието е измерено превишение на ПДКср.дн. от 1.66 пъти над нормата.
Попитахме в Регионалната здравна инспекция дали по-високото съдържание на сероводород във въздуха може да навреди на здравето на хората, но оттам не се ангажираха с отговор.

Публикации в интернет сочат, че сероводородът в ниски концентрации дразни лигавиците и предизвиква конюктивит, а при високи са възможни сериозни поражения върху дихателните органи. Установено е, че концентрациите на сероводорода, които предизвикват обонятелен дискомфорт, са много по ниски от тези, които представляват здравен риск. За обонятелен праг се приемат концентрации на сероводород между 0,2 - 2,0 g/m3, но при концентрации над 7 g/m3 вече са налице по-сериозни оплаквания. Най-ниското ниво на краткотрайна експозиция, при което се появява неблагоприятен ефект върху организма, а именно дразнене на очите, е 15 - 30 mg/m3. По-сериозни увреждания на очите се наблюдават при 70 - 140 mg/m3. При много високи концентрации сероводородът може да увреди белия дроб (над 400 mg/m3). Продължителна експозиция на високи концентрации може да смути образуването на кръвния пигмент и да увреди централната нервна система (ЦНС). Приетата пределно допустима концентрация се обосновава на неговия сензорен ефект.
Нашето законодателство е възприело следните ПДК за сероводород в атмосферния въздух (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):
-максималноеднократна ПДК (60-минутна експозиция) - 0,005 mg/m3;
-средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 0,003 mg/m3.

В страната функционира Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). Тя се ръководи от министъра на околната среда и водите чрез Изпълнителната Агенция по околна среда.
Националната система за мониторинг на околната среда извършва оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) върху територията на страната, разделена на 6 Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, утвърдени със Заповед №580/17.07.2007г. на министъра на ОСВ.
Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух на МОСВ се състои от 58 стационарни пункта, в т.ч. 14 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, 29 автоматични измервателни станции (АИС), 11 автоматични ДОАС системи (работещи на оптичен принцип), както и 4 АИС за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в горски екосистеми - КФС “Рожен”, „Юндола”, „Витиня” и „Ст. Оряхово”.
Ежедневно се контролират концентрациите на основните показатели, съгласно закона за чистотата на атмосферния въздух: общ прах, фини прахови частици (ФПЧ10, ФПЧ2.5 ), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Допълнително, според характера и източниците на емисии в отделни райони от територията на страната се контролират специфичните показатели: фенол, амоняк, аерозоли на сярна киселина, толуол, ксилол, стирол, серовъглерод, сероводород, метан и неметанови въглеводороди, както и някои други специфични замърсители.
В интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда се публикуват всички специализирани доклади и бюлетини - ежедневни и тримесечни, за състоянието и опазването на околната среда в България. Част от докладите и бюлетините се предоставят и като печатни издания.