Търсенето на частицата "Бог" е в ръцете на българин. Фирмата на Александър Атанасов от Ботевград прави металните детайли за ускорителя на ЦЕРН. Само за година "Накмаш" си е докарала поръчки за 200 бона от ядрената организация. Общо 50 българи работят в компанията, която спечелила доверието на най-известното седалище на учените като на шега, без никакви търгове и сложни процедури.

"Един ден във фирмата ми просто дойдоха две момчета от ЦЕРН и ме попитаха: "Искаш ли поръчки?" Отговорих: "Криза е, естествено, че искам. Всички искат." После се оказа, че мои русенски колеги са препоръчали "Накмаш" на шефовете на ЦЕРН", разказа Атанасов. Той е образец на човек, започнал от нищото и спечелил правото да прави бизнес не само с Меката на научните среди, но и с педантичните немски компании. Твърди, че с ЦЕРН се работи дори по-лесно, отколкото с немците, които са по-пунктуални и взискателни. Въпреки това обаче всеки месец от ядрената организация идват хора, които проверяват качеството на продукцията. Самият той никога не е стъпвал в ядрената централа, въпреки че няколко пъти са го канили. Не знае за каква апаратура точно са детайлите, които прави, тази информация обаче има "човекът" на ЦЕРН у нас доц. Леандър Литов. Атанасов разказва, че не бил ходил дори в София, преди да получи първата си международна поръчка от немска компания през 2003 година.

"Завършил съм средно образование и не се срамувам от това. Преди 1989 година работех на една машина - фреза "Махо", която по онова време бе като "Мерцедес" на фона на останалата апаратура", разказва Атанасов. След промените на Десети ноември създал фирмата си - първоначално в два гаража. "Не бях стъпвал в хотел, камо ли в "Кемпински-Зографски", докато немски партньори не ме поканиха там, за да подпишем първата им поръчка", разказва Атанасов. "Когато за първи път отидох на място в Германия, за да се запозная с партньорите си, се зачудих - защо те могат да имат нова апаратура и да плащат високи заплати, а ние даваме по триста лева на нашите хора и купуваме машини втора ръка? И реших да копирам немците", разказва той. В момента плаща на хората си по 1100, което за Ботевград си е направо таванът. "Някои стигат и до 2000. Когато видя, че човекът е кадърен, всеки месец му вдигам парите с по стотина лева. Ако обаче не става, го гоня от самото начало. Работя обаче само с хора под 30 години. С по-възрастните става по-трудно", разказва техникът. За година е постигнал 1,7 млн. оборот.

Атанасов е само един от българите, спечелили общо 14 млн. швейцарски франка от поръчки на ЦЕРН. БГ фирмите обикновено печелят задания от 10 до 200 хил. швейцарски франка, стана ясно по време на срещата на ЦЕРН с бизнеса у нас. Общо 459 заявки е дала организацията на наши фирми, разказаха от ядрения институт на БАН. Първоначално те са били по-ориентирани към строителството, а сега наред са ИТ секторът и услугите.