Правя публична моята история не толкова заради парите, които изгубих, ако съм ги изгубил, колкото за да се разбере какви „личности” има в баскетбола ни и ако мога да предпазя някого, за да не изпада в такава ситуация.


Цялата „комедия” започна на 24.05.2013. По телефона ми се обади г-н Васил Кифев с молба да помогна на неговия клуб Берое да покрие съдийските такси за участие в зоната за кадети в Ботевград. Увери ме, че нямат финансови проблеми и просто бил забравил, че парите за съдийски такси се разделят между участващите отбори. Влязох в ситуацията на „колегата” и извадих лични пари от джоба си, отидох и платих, като се договорихме, че на 27.05.2013 ще ми бъдат възстановени парите. Днес е 09.07.2013 и след няколко телефонни разговора и напомнящи съобщения, познайте дали ми е възстановена сумата!?


ПОЗНАХТЕ – НЕ Е !!!


След като видях накъде отива ситуацията реших да се обадя на Георги Младенов (треньор в Берое) за някакво съдействие по случая. Легендата на българския баскетбол ми обясни как той и екипът му също имат да получават заплати, а някои от играчите също, и разбрах, че от този момент аз съм един от спонсорите на Берое.



За мен си бях решил, че тези пари ги отписвам (сумата не е голяма). И бях се примирил с тази мисъл, но на републиканското за кадети в Самоков се срещнах с баскетболни деятели, които случайно споменаха името Васил Кифев и то по същата причина - неизчистени плащания. Там им разказах и моят случай. Спокойно ми беше обяснено от по-опитните ми колеги, че ще си вземем парите когато Берое започне да картотекира, тъй като БФБ не допуска картотека на клубове със задължения. Дано да е така!


адох си парите и донякъде се успокоявам ,че съм ги дал за баскетбол, помогнал съм на кадетите на Берое и не съжалявам. Съжалявам за МОРАЛА и КОЛЕГИАЛНОСТТА на Васил Кифев (Изпълнителен директор на Берое), които показа за направеното добро.


Така станах спонсор на Берое Стара Загора.


 Михаил Михайлов