Проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ в болницата продължи три месеца. Действително бяха констатирани над 40 нарушения. Обжалвал съм актовете пред съда. Става въпрос за около 60 000 лева. Това каза управителят на МБАЛ – Ботевград д-р Филип Филев по повод доклада на АДФИ, от който е видно, че на местното лечебно заведение са съставени 47 акта за установени административни нарушения по Закона за обществените поръчки през 2012 година.


Д-р Филев определи резултатите от проверката като абсурдни и се обоснова така: „Съставен е акт за това, че болницата не е провела обществена поръчка за доставка на електроенергия, тъй като харчи годишно около 200 000 лева за ток. Признавам, никога не съм си представял, че трябва да обявя обществена поръчка за доставка на електроенергия, след като България е районирана и за нашия град единственият доставчик е ЧЕЗ. В този случай е трябвало да поискам разрешително писмо, за да ползвам услугите на компанията. Не съм го спазил и административното нарушение е налице. Случаят с доставка на газ за болницата се повтаря едно към едно. Болницата харчи около 250 000 лева на месец за газ. Оказва се, че също е трябвало да има обществена поръчка за фирма-доставчик на газ, нищо че за Ботевград единственият доставчик е „Балкангаз”. Същото се повтаря и с доставката на хранителни продукти. За храна болницата харчи малко над 80 000 лева на година. Купуваме захар, брашно, олио и други продукти от „Кауфланд”, и то на промоционални цени. Само така можем да спестим някой лев. Как да сключа едногодишен договор с доставчик на продукти при цена, която може да се окаже по-скъпа от тази в магазина?! Опитах се да обясня, че „водя” болницата така, както „водя” собственото си домакинство, но отговорът, който последва, бе: „Д-р Филев, Вие си позволявате да тълкувате закона? Не трябва да го тълкувате, а да го изпълнявате!”. Историята се повтаря и с лекарствата. За медикаменти болницата харчи около 30 000 лева на месец. За тази цел всяка година провеждам обществена поръчка за месечна доставка на всички необходими лекарства накуп. Според Закона за обществените поръчки обаче е трябвало да провеждам процедура за доставка на всяко едно лекарство. А кой ще плати разходите на болница и кой ще купи тръжна документация за всяка обособена позиция – не е ясно!”.


„В една държава, в която – първо, няма държава, второ – няма икономика, държавата си позволява да бъде не организационен, а репресивен орган. Нормално е държавата да създава регулаторни механизми, които да дават възможност на хората да се образоват, да са здрави, да са бизнесмени, да вървят напред. Когато държавата е репресивен орган, тя няма откъде да вземе пари освен от такси и глоби”, добави управителят на МБАЛ – Ботевград.