На 24 май е моментът да се сетим за една позабравена личност от Етрополе - Тодор Пеев Стоянов. И докато само на няколко метра от неговия паметник пред читалището, което носи неговото име, вървеше програмата за празника, защо пък никой не се сети да поднесе поне едно цвете на постамента му. А бяхме толкова много хора на площада. Защото той го заслужава!
Този много тъжен момент от днешния празник ме провокира да потърся в интернет и да предложа на етрополци още един път моменти от неговата биография.
Тодор Пеев Стоянов е деец на българското национално-освободителното движение, журналист и драматург.
Първоначално учи в родния си град, след това в Ловеч и София, а през 1863–1865 г. във френския колеж в Цариград.
След завършването му работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище "Напредък". Включва се в националноосвободителните борби на българите, като през 1870 г. е избран за председател на местния революционен комитет.
През 1872 г. заминава за Букурещ, където взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. След арабаконашкия обир 1872 г. заминава за Браила. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган "Периодическо списание на Българското книжовно дружество".
Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г.
След Освобождението заема редица важни административни длъжности – окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна (1899 г.) и търговски агент в Скопие (1899–1901 г.).
Тодор Пеев е член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Автор е на ценни мемоари и на пиесата "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания".
Разочарован от следосвобожденската действителност, Тодор Пеев се самоубива на 26 юли 1904 г. в София.
Защо ние, неговите потомци „го убиваме” повторно в нашето съзнание със забравата, на която сме го обрекли?!
Поне на днешния ден беше така.