Това са думи на известния историк професор Петър Мутафчиев, които е написал през 1922 година.
През зимата на 1918-1919 година Недялко Уменковски, възрастен мъж  от махала Урвич, под едно паднало от старост дърво, открива голям камък. А върху него вижда издълбан надпис.
Чак през 1922 година науката проявява сериозен интерес към откритието. Първият учен, който изследва каменния надпис, е професор Петър Мутафчиев.  Той разчита скалния надпис и прави описание на буквите.
Неговият прочит е : „Аз, Драгомир, писах. Аз, Севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Цар Шишмана.”
Петър Мутафчиев датира надписа от  1395 г.
По-късно ученият Цветана  Георгиева пише в студията си, че надписът е от  1376 г. Други учени правят датировки от1376 до 1382 година.
Боженица  и крепостта „Боженишки урвич” са символ на една епоха – краят на Шишманова България.
Много песни, предания, легенди   за цар Шишман са се запазили и до днес. Но единственият „документ” е каменният надпис в Боженица. Той е дело на съвременник на събитията и активен деец в тях. Този факт ги превръща в наистина уникално свидетелство.

Макет на  Боженишкия каменен надпис днес се намира  в Историческия музей в Ботевград и в Националния исторически музей в София.



Крепостта Боженишки Урвич се намира в Ботевградския предбалкан, на около 3 км. южно от Боженица, издига се на 750 м. надморска височина и е естествено защитена с урви и отвесни скали.

Крепостта   е  датирана от V-VІ век.

Историците твърдят, че своя апогей достига през ХІV век като политически, икономически и културен център. Крепостта е седалище на севаст Огнян.
Боженишки  Урвич не е откъсната и изолирана крепост.  Тя е част от старопланинската укрепителна система през средните векове.  Тя е трябвало да възпира набезите на "варварските" племена на юг от река Дунав. Боженишката крепост е издигната на високо и естествено защитено място и предназначението й е било не само да контролира проходи и пътища, но при военна опасност е приютявала околното население зад яките си стени.

В продължение на 18 години в Боженица са правени археологически проучвания.
До крепостната порта и  около крепостните стени са намерени скелети на паднали в боя и непогребани по религиозния ритуал бойци, много върхове на стрели, копия, ножове, бойни топки, шпори, токи от колани, части от ризници. В близост до крепостната порта е открито голямо съкровище от сребърни монети на Цар Иван Шишман.
 „Те не са били укрити предварително, а при трагични обстоятелства и са пръснати направо в пръста. Открихме ги на повърхността на терена до 0.40 – 060 м дълбочина. Деневилацията на терена и ерозията са станали причина много от монетите да бъдат отнесени надолу по склона” – разказва Павел Дишев,тогава директор на Ботевградския исторически музей, който участва в археологическите разкопки преди 40 години.
Намерени са 1327 сребърни гроша, които са предадени на Националния археологически музей, а от скоро са част от експозицията на ботевградския исторически музей. Най-старите намерени монети на Боженишки урвич са от 351 година
Особен интерес представлява скалната църква, издълбана във висока скала във вътрешността на крепостта. Добре са запазени изсечените в самата скала олтар и наос на храма. Наличните отвори в скалата в западната част на църквата, в които е била захваната носеща конструкция,свидетелстват, че църквицата е имала и притвор, вероятно дървен, а може би и зидан.
Цялата скала е играела роля на култов център още по времето на траките, защото на върха, до който водят изсечени стъпала, ясно личат оформени изкуствено дупки, които са служели по някакъв начин в изпълнението на езическите обреди.

В историческия музей в Ботевград се пазят и други интересни предмети, открити при археологическите разкопи на Боженишки урвич. Сред тях са и много накити, както и оръжията, намерени при разкопките.
За последните дни на Боженишки урвич преди да падне под турско робство няма писмени или други свидетелства. Единствените  източници са разпространяваните легенди. Една от тях е записал известният български учен и фолклорист Георги Попиванов.
„Някога много отдавна станал голям бой край Боженица. За тоя бой били отведени в Лъжене /днешното село  Трудовец/ не само всички мъже, но и жените, като е била оставена само по една жена на всеки 40 деца” – пише той.
„За този период от историята се знае твърде малко и сведенията са противоречиви.
В народните предания не може да се търси чистата историческа истина. Но те често служат като ръководна нишка към по-сигурни указания. И ако би било основателно да се счита, че лютибродските легенди спомнят минали народни нещастия, в които името на Шишман е вплетено съвсем произволно, то съдържанието на Боженишкия надпис би могло да се тълкува като потвърждение на тези легенди” – пише проф.  Петър Мутафчиев.
Крепостните стени на Боженишки урвич са били сринати  до основи през късното средновековие. Известно е, че през 15 век със султански указ са били разрушени всички български твърдини, които са оказали отчаяна съпротива на завоевателите. Такава е съдбата и на Урвич.
Един от най-интересните исторически обекти в община Ботевград не е проучен изцяло. Специалисти казват, че проучванията са едва наполовина.
Но докато историци, археолози  и други учени се бавят, на терена са иманярите.  Местни и търсачи от цяла България. В продължение на години те търсят имането на севаст Огнян и  златото на цар Шишман.

Значението ва Боженишки урвич няма само локален характер. Той заема важно място в националната културна история.
„По тези места са ставали исторически събития, свързани със съдбата на целия народ.
Ако сме българи, ще превърнем Боженица в място за всенародно поклонение” – пише преди 90 години историкът проф. Петър Мутафчиев.