Мария Цветкова е  медицинска сестра с дългогодишен опит. На 2 септември съпругът й Васил Цанов почина на  65- годишна възраст. Той е бил на хемодиализа от 2010 година.
„През юли т.г. катетърът започна да секретира при провеждането на хемодиализа. Изписаха му мехлем и спрей за третиране на мястото.  Допълнителни превръзки обаче не се правеха, тъй като персоналът, който извършва тази дейност – медицински сестри и фелдшер, нямат право да го правят без назначението от лекар – разказва Мария Цветкова пред вестник „Ботевградски вести”. - След всяка диализа обаче съпругът ми започна да вдига висока температура – 39-40 градуса и да го втриса. След второто втрисане аз отидох пред д-р Цветелина Вутова, началник на отделението по хемодиализа, за да я информирам за това състояние. Тя ми каза, че ще му включи антибиотично лечение и ще му вземе кръв за хемокултура”- разказва тя.

След антибиотичното лечение втрисанията изчезват, но се повява задух и отпадналост. Д-р Вутова назначава и втори антибиотик. Препоръчва да сметят и катетъра, който струва 600 лева. Изписва и трети антибиотик
„През този период  /до 14 август/ аз следях отделно от тях кръвните показатели на съпруга ми. Утайката се движеше между  50 и 75 мм , а хемоглобинът спадна до 76 gr/l . Отново отидох при д-р Вутова, но тя ми заяви, че това са стойностите при болнен с инфекция. Обясни ми, че ако осигурим двама кръводарители, ще му направят кръвопреливане. Тя не предложи никакви консултации със специалисти, евентуално изпращане в софийски клиники или  някакви допълнителни изследвания.
От 15 до 22 август му направиха две кръвопреливания. Два-три дни след второто съпругът ми се влоши.
На 26 август  заради влошеното му състояние  направихме кръвни изследвания на съпруга ми. Отидох при д-р Вутова да я попитам дали след двете кръвопреливания са направили изследвания на Васил и какви са резултатите. Изумих се, когато ми каза, че ще го изследват след два-три дни, защото тогава бил „графикът”. Тогава й дадох резултатите от моите изследвания: утайка 120 мм, Hb86g/l.  Започнах горещо да я моля: Той не е добре, консултирайте го със специалисти, обадете се по телефона, виждате резултатите, направете нещо.
„Да, той е за хематолог, отидете в Окръжна болница”- отговори тя и вдигна телефона да се обади на хемотолога в София, но той се оказа в отпуск. Тогава се обади в болница „Света Екатерина”. Часовете за кардиологичния кабинет бяха за 29 август след обяд, т.е. след три дни. Казах й, че съпругът ми е много зле и че след три дни може да бъде късно, молих я да се обади в софийски клиники като шеф на хемодиализата, да обясни, че пацинетът е в тежко състояние и да помоли да го приемат. Д-р Вутова ме посъветва да отидем без час в „Света Екатерина”. Поисках  документите му и телефона на болницата. Всичкото, което ми даде, е един зелен талон без подпис, без печат и име, който всеки може да напише и изследвания, от същия ден, които аз бях направила.
От вкъщи се обадих в „Света Екатерина”, обясних, че съм медицински работник и че съпругът ми не е добре. Те ми отговориха, че само докараните с линейка могат да бъдат приети спешно.
На мен като медицински работник ми дадоха час за следващия ден – 27 август. Прегледът продължи 50 минути, петима лекари  бяха в кабинета. Разипитваха ме  как е лекуван, с какви  дози антибиотици, защо не нося епикриза и прочие. Оказа се, че с „компетентното лечение” на д-р Цветелина Вутова и ненавременната преценка за усложненията, неизпращането на съпруга ми в специализирана клиника се стигна до най-лошото. На 2 септември той почина в интензивното кардиологично  отделение на кардиологията на ИСУЛ. Диагнозата бе инфекциозен ендокардит на митралната клапа.
Дали съпругът ми не беше в тежко състояние и не трябваше да бъде закаран с линейка в София? Аз мисля, че точно това трябваше да направи завеждащият хемодиализата в ботевградската болница д-р Вутова” – пише в жалбата си Мария Цветкова. Тя е адресирала жалбата си до шефа на ботевградската болница, до Комисията по лекарска етика, до РЗОК и РЗИ-София област.