Михаил Михайлов е треньор в школата на Балкан от дълги години. През лятото той бе част от щаба на националния отбор за кадетки до 16 години, а през миналия сезон спечели няколко отличия в първенството. Първо изведе юношите на Балкан до златно отличие на Републиканското първенство, а после спечели и бронз с кадетките на Балкан. Тогава треньорът на ботевградчани Михаил Михайлов спечели и наградата на името на Тони Божанков, която BGbasket.com връчва, след анкета сред колегите си за най-добър треньор при юношите. 


Освен това, той бе част и от УС на Балкан, но през есента подаде оставка от поста.  


Днес ние потърсихме Михаил Михайлов , за да разясни повече около ситуацията в школата на Балкан, а ето какво разкри той пред BGbasket.com:


 - Тези дни всички хора в баскетболната общественост се питат един въпрос. Защо клуб като Балкан остави един толкова перспективен играч като Ивко Ивков да си тръгне от Ботевград? Като бивш негов треньор , с който сте работили 12 години, се обръщам към Вас. Защо не успяхте да задържите Ивко Ивков и ръководството допусна той да си тръгне от клуба?


- Истината по този въпрос е само една и всичко останало, което се говори по този въпрос, е чиста лъжа! Лятото ми се обади Александър Тодоров, два дни преди официално да се знае, че ще се завърне в Балкан. Помоли ме като треньор на Ивко Ивков да съдействам момчето да подпише с Балкан. Разбира се, това беше и моето огромно желание. Веднага се свързах с родителите на Ивков и разговаряхме. Те имаха само едно единствено условие за договор 2 плюс 1 години. Предадох това условие на г-н Тодоров и той каза, че всичко ще се уреди. Същият ден вечерта Ивко Ивков получава предложение от Балкан за 4 години убийствено железен договор. След този имейл, вече се започнаха заяжданията от едната и от другата страна. В крайна сметка представител на ръководството и състезателят никога не са сядали да договорят нещата директно очи в очи.


 Нека хората преценят кой е виновен в случая. Не, че това има някакво значение, но това е показателно за отношението към младите играчи. Показателно е и за ръководенето и политиката на нашия клуб. Не, че ръководството допусна Ивко Ивков да си тръгне от Балкан, то не направи никакво усилие да задържи един млад и перспективен състезател като него! През месец септември, след разговор с Ивко Ивков и убеждение към него от моя страна, че неговото място за развитие е в Балкан, отново аз се обадих на ръководството, за да попитам има ли вариант момчето да остане. Отговорът беше следният: ”Селекцията за Ивко Ивков в Балкан е затворена”! Това е чистата истина.


 Може би тук е моментът да споменем още две момчета, които с лека ръка бяха пуснати да си търсят късмета другаде. Това са Ростислав Тончев и Филип Каменов. Момчета, които сега играят в А група и то доста сполучливо . Пожелавам им да се трудят и да бъдат амбициозни. Да чакат своя момент и да го използват по най-добрия начин. Хубавият пример е момента в българския баскетбол е, че идва Йовица Арсич  в Лукойл Академик и показа на всички как се налагат млади български момчета. Ето го примера и в Левски, въпреки, че ако имаше пари, едва ли би било така. Но в момента ситуацията е такава, че младите там трябва да помагат.


 -Kакво се случва с школата на БК Балкан?  Това е клуб с огромни традиции в баскетбола, а се наблюдава тенденция младите играчи да напускат клуба. Както казахте, не е единствен случаят с Ивко Ивков. Какво се случва и защо не успявате да задържите състезателите? От къде идва проблемът според Вас?


 - Школата на Балкан? Истинската школа беше по времето на Иван Гавалюгов! Тогава той беше президент на клуба, а аз му помагах. Заедно с него и колегите започнахме да правим селекция при подрастващите. Започнахме да работим с клубове, а като един положителен пример бих дал Чавдар Троян, с които и до ден днешен работим прекрасно и си помагаме взаимно. И всичко беше супер до момента, в който ние с Иван Гавалюгов и целия Управителен съвет допуснахме да бъдем излъгани или по-скоро изиграни от сега ръководещите клуба. При смяната на ръководството на БК Балкан през 2012 г, беше заявено, че Иван Гавалюгов ще остане да ръководи школата и да я финансира. Да ама НЕ! Това беше точката на пречупване в нашата школа и от там - разруха. За три години управление това ръководство не финансира привличането на нито едно дете. Ако ви покажа с какви топки тренираме, аз им казвам модерни топки с изместен център на тежестта.


 Просто не успяваме да задържим децата, защото няма воля за това нещо. В нашия клуб е важен мъжкият отбор и от там нататък, другите нямат никакво значение дали са там или не. Смятам и не се страхувам да го кажа, въпреки, че съм наясно, че ще имам проблеми – след тези хора, които сега управляват, ще остане дупка, ще остане разруха. Защото наливат пари в една яма, която всяко лято си отива и наесен идва друга яма. За три години се строшиха 1 500 000 лв и резултатът е едно трето място в Балканската лига.


 - Какво трябва да се направи, за да се подобрят нещата според Вас?


- Отговорът на този въпрос е ясен. Тези хора си взимат теориите и философиите и напускат клуба, а на тяхно място идват такива, които милеят за Балкан! Видно е, че нещата не вървят. Нямаме нужда от хора, които си правят предизборните кампании и агитации чрез БК Балкан. В Ботевград хората разбират от баскетбол. След това ръководство се прекъсна емоционалната връзка между хората и клуба. Ботевград не живее с отбора си - обидата от прекъснатия мач с Черно море, интригата около Станимир Маринов и Ивко Ивков, проблемите в школата, отчуждиха хората.


 - Миналата година спечелихте първо място на първенството при юношите, а тази година сте треньор на кадетките. По-различно ли се работи с тях и на какъв етап сте в момента в класирането?


- Миналата година работих с юноши, девойки и кадетки. И трите отбора се класирахме на финали и взехме два медала. С юношите - злато, а с кадетките - бронз! След дълго прекъсване Ботевград отново взехме медал в женската част. Тук е моментът да благодаря на г-н Александър Атанасов, без чиято помощ това нямаше как да се случи. Той е човекът, който обезпечи изцяло финансовото съществуване на женските отбори в Балкан и благодарение на него постигнахме този успех. Тази година работя със същите възрасти и смятам, че се трудим добре. Децата се развиват и има някои перспективни състезатели и при момичетата, и при момчетата.


 - Какви са условията за трениране в залата в Ботевград?


- Условията, при които тренираме, не са идеално лоши, но стават. Липсват много неща като пособия, но човек като има желание и амбиция, компенсира по един или друг начин. В интерес на истината залата ни винаги е топла.


 - Две от момичетата в отбора Ви са включени в националния отбор за кадетки и показаха страхотни изяви преди месец на международен турнир в Румъния. Какви са личните Ви амбиции с този отбор и до къде може да стигнете?


- Смятам, че най-важното, на което трябва да научим децата, с които работим, е, че без да се трудят, без да дават от себе си, няма как да сполучат, не само в спорта, но и в живота. В съвременния свят не се ли доказваш ежедневно, конкуренцията те отвява. Лични амбиции имам и те не са никак малки, но всичко с времето си. Колкото до момичетата, аз съм убеден ,че ще играят баскетбол на добро ниво, защото полагат много труд и много старание в тренировките.


 -През лятото отново предстоят доста европейски първенства, но треньорите все още не са избрани. Бихте ли кандидатствали за национален треньор и ако да на коя възраст бихте искали?


- Бях на едно Европейско първенство миналата година като консултант на кадетки до 16 години. Видях къде изоставаме и съм анализирал нещата за себе си. Като индивидуална техника, тактика и атлетизъм сме много далече от истината, а в другите неща горе долу се доближаваме. Принципно съм подал своите документи за старши-треньор на юноши до 18 години. Смятам, че вече съм готов да поема една такава отговорност, а и познавам възрастта перфектно. Подготвил съм се със сериозен щаб, с който да направим една отлична подготовка. Това са Лъчезар Диков (б.а старши-треньор на Чавдар Троян) и Светослав Андонов, който е най-добрият кондиционен треньор в момента в България. Ако федерацията прецени, бих приел този ангажимент.


 Вижте, всяко лято се въртят едни и същи хора, а резултати така и няма. Време е да се приеме правило като в някои други страни – ако един национален селекционер не е изпълнил поставената цел, той да няма право за кандидатстване през следващите две години.  Иначе остават съмнения, че някой е човек на някой. Според мен имаме страхотни момчета. Виждам бъдещето в състезатели като Ивко Ивков, Александър Милов, Ангел Пейчинов, Филип Каменов, Ростислав Тончев, Радослав Кочев, Евгени Хаджирусев и топ-талантът Александър Везенков. Деца, които са от набор 95. От родените през 1996-та година това са Александър Илиев и Николай Вангелов. Като прибавим и уникалният според мен Йордан Минчев, за мен лично такъв талант в България отдавна не се е раждал, се вижда, че има бъдеще. От нас зависи дали то ще бъде светло или не!