На днешния Ден на народните будители, публикуваме емблематичната поема на великия наш съгражданин Стамен Панчев, който опеделено можем да наречем ботевградският ( орханийски )Народен будител. Животът и творчеството на поета са повод за нескрита гордост, че в нашия град е живял и творил един такъв скромен, честен, родолюбив и одухотворен Човек.


СИНЕ МОЙ


Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине 


Сине мой, аз те благославям,
нека Бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине -
ще живее с тебе, сине 


Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил` в бой,
дай живота си за края родни -
БЪЛГАРИН БЪДИ ГОРД — СИНЕ 


Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, 


повече информация за великия наш съграждани можете да намерите на следния линк:


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2