Тази вечер във фоайето на втория етаж в Исторически музей – Ботевград се състоя премиерата на новата поетична книга на нашата съгражданка, поетесата Стаменка Димитрова. Книгата е озаглавена „Оголен нерв”, е в две части – лирика и ”Кривокраки фрази”. 


Тази книга на Стаменка се роди в един продължителен процес  на наши срещи. Нашият малък кръг на Дружеството на литературните творци в Ботевград има практиката, когато се събираме, макар и не толкова често, колкото ни се иска, да работим заедно върху различни идеи, върху неща които творим в забързаното си ежедневие. Тази малка книжка, която прилича на ученическа тетрадка, е много специална за Стаменка Димитрова. Тя с вечния си хъс и напористост  не се отказа да бъде издадена, и то не случайно през месец септември. Това каза при представянето Стефка Граматикова – председател на Дружество на литературните творци от Ботевград „Стамен Панчев”, на което е член и Стаменка Димитрова. 


В присъствието на гостите Стефка Граматикова сподели своя кратък поглед върху книгата. Всъщност  нейното мнение  е намерило място в стихосбирката. 


Стефка Граматикова  сподели и няколко отзива на читатели за книгата, среди които бе и това на Георги Балабанов – член на УС на Съюза за независимите български писатели. Ето какво казва той за втората стихосбирка на Стаменка Димитрова:


Свикнали сме обикновено да възприемаме поезията като литературно произведение, което изразява чувство, радост, тъга, възторг, омраза, обич и други емоционални състояния на духа. Това класическо вглеждане в стихосбирката "Оголен нерв" на поетесата Стаменка Димитрова от гр. Ботевград е едно ярко доказателство за живота ни такъв, какъвто е.


Още първото стихотворение "Въпроси" ни грабва като шеметна магия със "Сърце - тревожен барабан" и


Ако правите не се пресичат светът дали ще замълчи?


Дали ще има пак светулки, пътеки, мамещи с мечти?


Ръчички ще ли се протягат, лъчи от слънцето поели? Дали ще има малко луди добро да сътворят и ... чудо?


Защо ли болката изригва?


В очите блъска ураган.


И в това, и във всички други стихове на книгата ярко се откроява честното гражданско поведение на поетесата, която търси:


"С примка на шията вярата 


С избодени очи надеждата."


И това е изживяване дошло от трепета на душата й, преминава през всички редове, извисено от реалния трудов живот, на две ръце сътворили благата на обществото ни.


Чета и препрочитам редовете на всяка една творба и в мен все по-силно кънти едно от най-хубавите стихотворения "Те", така трепетно че отваря неповторимото обозрение на класическото българско слово .


. . . Напукани от труд ръце, 


със изкривени от живота пръсти.


Понякога в юмрук се свиват те, 


но никога не търсят власт и слава. 


Загледаш ли се виждаш как горят 


с въпросите на делничната врява ...


…ТЕ - две разпалени, молитвени са свещи – 


Ръцете женски - тъй гальовни и горещи.


Това са послания за трудовите ръце, отговор на свръх модернизма, където увлечени от оригиналност, забравяме нравствените опори на всичко онова, което сътворява най-ценното - благата на едно общество. Това са те, вечните ръце, оголените нерви, лесно раними и особено чувствителни за живота, който ни обгражда днес. Това извисява стихотворението до най-добрите образци в българската поезия, които възпяват труда, вярата и надеждата. Те разтварят сърцето, в което нахлува светлината и то озарено да търси праведният път, да копнее с "обич като лава подари ми" да посее най-доброто изживяване от читателя, да съхрани оная нежност, която ни прави още по-чувствителни, за да намери в края "пролетната птица - любов".


Вярата винаги е била извор на мечти, но в нейните стихове тя населява небето с много щурци, с онова, което наричаме талант.


През цялата стихосбирка се долавя динамичният бяг, с който тя търси "звездата недостижима", затова е готова да отдаде:


С нозе наранени, 


с разкъсани дрехи 


света ще пребродя, 


биле ще намеря ... 


от него да пием.


Това е една особена позиция на поетесата, сляла се със своя измъчен и изтерзан народ, отговор на налагащото се мнение, че българинът е еталон на тъжната майка природа.


Още по-интересна е втората част на книгата "Криворазбрани фрази", където силно се бичуват недъзите на обществото ни. Епиграми като: "И този ръб има гръб", "Вълкът умело се маскира и със агнето се коалира" и много други предават още по-силна динамика на композицията, попадат точно в целта, навеждат ни на размислите на къде вървим, за нашето място в живота.


Книгата "Оголен нерв" на Стаменка Димитрова ни рисува едно прекрасно опиянение от стихове, обич, любов и всичко онова, което е в нашия живот, за да пречисти духовната ни територия, за да ни направи по-добри в живота.


По време на представянето прозвучаха стихове от „Оголен нерв” в изпълнение на Симеон Ангелов – зам.председател на Дружеството на литературните творци „Стамен Панчев”, и Габриела Петрова. Поетите Светла Бенчева и Анатоли Ачков представиха част от „кривокраките” фрази, публикувани във втората част на стихосбирката. 


Думата бе дадена и на авторката, за да разкаже как се е зародила идеята за книгата.  Стаменка Димитрова  благодари на редакторите си – Стефка Граматикова, Симеон Ангелов и Георги Виденов. „Радвам се, че съм в тази среда, в която мога да се развивам и прогресирам”, каза Стаменка Димитрова. Тя изрази благодарност и към всички, които уважиха премиерата на „Оголен нерв”.