Симеон Ангелов е заместник председател на Сдружението на литературните творци от Ботевград “Стамен Панчев“. Негови стихотворения са публикувани в местния печат и в литературния сборник “Друм за орисани“, в който са събрани творби на местни поети – членове на творческата организация. Факт е и първата му стихосбирка, озаглавена “Кехлибарената стая“. Защо авторът е избрал точно това заглавие, става ясно от предговора към книгата, написан от Стефка Граматикова – председател на сдружение “Стамен Панчев:


“Кехлибарената стая“ вече е достъпна за “посетители“! 


Може би някои ще бъдат озадачени от този анонс, ако не са чували за легендарната кехлибарена стая, която през 1716 год. пруският крал Фридрих Вилхелм I подарява на руския цар Петър I. Нейната история и до днес е обвита в загадки, но се смята, че представлява стая, напълно облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала. Заради своята красота понякога е била наричана “Осмото чудо на света“. Дълго време се пазила в двореца на императрица Екатерина в Царское село. Следите й изчезват по време на Втората световна война, когато вероятно е плячкосана от нацистите. И до днес не е сигурно местонахождението й, въпреки епизодичните известия за нейното откриване…


Ще попитате какво общо има тази история с книгата, освен заглавието, разбира се. Има, защото тази книга е дълго пазената “съкровищница“ на Симеон Ангелов – нейният автор! Тя е първата, която издава, въпреки че твори отдавна и има подготвени поне още три за печат. Защо я е крил досега – само той може да отговори.


“Стихосбирка от експерименти“, така авторът на предговора нарича “Кехлибарената стая“, защото “включва произведения, разнообразни както тематично, така по структура, тоналност и стилистика, защото са извадка от различни творчески периоди на поета Симеон Ангелов“.


Лирическият му герой сякаш е “клонинг“ във времето и пространството, но и в полюсите на емоционалността. Той е романтичен, фанатично отдаден на любовта – до греховност дори /цикълът “Петият елемент“/, а в същото време е безкомпромисен обвинител на пороците на нашето време, хирург със саркастичен скалпел срещу язвите на съвременното ни общество /цикълът “Къде си, българино?“; философ и психолог, дълбаещ тайните на екзистенцията /“Истини и стени“/, но и просто човек, наблюдавал и осмислял живота, помъдрявал през “Сезоните на душата“ си. 


“Художникът“ на този герой обаче е последовател на хем на класиката, що се отнася до съвършенството на поетичната форма и ритмика, хем експериментатор, който винаги е готов да “пробва“ новото, даже и да не го харесва /“Небесен огън“/! Малко е чешит, но такива са творците, не обичат да ги мериш със стандартен аршин! За него няма невъзможни неща, ако си науми, че иска да опита… - пише Стефка Граматикова в предговора към книгата.


 Публикуваме две стихотворения от “Кехлибарената стая“


“Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му“ – Бертолт Брехт


Бог прощава…


От облаците вечно ми тежи,


застанали над мен като олово.


От завист, некадърност и лъжи


Умира поетичното ми слово!


 


Дали е трудно да не бъдеш остров,


а океан от чувства и мечти – 


в душата без коварство и жестокост,


без студ?!... Над мен оловото тежи!


 


Лъжливи устни, пясъчни очи…


в сърцето парещи следи оставят.


Човекът бе готов да ви прости,


Поетът в мен обаче, не прощава!


 


Четирите основни елемента, които чрез своето взаимодействие влияят върху живота са огън, земя, въздух и вода. Обединяващият ги обаче е 


Петият елемент


Където и да отидеш, вярвай ми – 


като сянка след теб ще вървя!


Като огън ще топля дните ти,


Ще огрявам съня ти в нощта!


 


Като дългия път под краката ти 


ще те водя към смели мечти!


Като нежна въздишка в душата ти


ще се раждам от твойте сълзи!


 


Като ручей от бликаща вяра


ще отмивам от тебе страха!


Където и да отидеш, вярвай ми – 


след теб ще върви любовта!!!