От печат излезе първата стихосбирка на Симеон Ангелов

Симеон Ангелов е заместник председател на Сдружението на литературните творци от Ботевград “Стамен Панчев“. Негови стихотворения са публикувани в местния печат и в литературния сборник “Друм за орисани“, в който са събрани творби на местни поети – членове на творческата организация. Факт е и първата му стихосбирка, озаглавена “Кехлибарената стая“. Защо авторът е избрал точно това заглавие, става ясно от предговора към книгата, написан от Стефка Граматикова – председател на сдружение “Стамен Панчев:

“Кехлибарената стая“ вече е достъпна за “посетители“!

Може би някои ще бъдат озадачени от този анонс, ако не са чували за легендарната кехлибарена стая, която през 1716 год. пруският крал Фридрих Вилхелм I подарява на руския цар Петър I. Нейната история и до днес е обвита в загадки, но се смята, че представлява стая, напълно облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала. Заради своята красота понякога е била наричана “Осмото чудо на света“. Дълго време се пазила в двореца на императрица Екатерина в Царское село. Следите й изчезват по време на Втората световна война, когато вероятно е плячкосана от нацистите. И до днес не е сигурно местонахождението й, въпреки епизодичните известия за нейното откриване…

Ще попитате какво общо има тази история с книгата, освен заглавието, разбира се. Има, защото тази книга е дълго пазената “съкровищница“ на Симеон Ангелов – нейният автор! Тя е първата, която издава, въпреки че твори отдавна и има подготвени поне още три за печат. Защо я е крил досега – само той може да отговори.

“Стихосбирка от експерименти“, така авторът на предговора нарича “Кехлибарената стая“, защото “включва произведения, разнообразни както тематично, така по структура, тоналност и стилистика, защото са извадка от различни творчески периоди на поета Симеон Ангелов“.

Лирическият му герой сякаш е “клонинг“ във времето и пространството, но и в полюсите на емоционалността. Той е романтичен, фанатично отдаден на любовта – до греховност дори /цикълът “Петият елемент“/, а в същото време е безкомпромисен обвинител на пороците на нашето време, хирург със саркастичен скалпел срещу язвите на съвременното ни общество /цикълът “Къде си, българино?“; философ и психолог, дълбаещ тайните на екзистенцията /“Истини и стени“/, но и просто човек, наблюдавал и осмислял живота, помъдрявал през “Сезоните на душата“ си.

“Художникът“ на този герой обаче е последовател на хем на класиката, що се отнася до съвършенството на поетичната форма и ритмика, хем експериментатор, който винаги е готов да “пробва“ новото, даже и да не го харесва /“Небесен огън“/! Малко е чешит, но такива са творците, не обичат да ги мериш със стандартен аршин! За него няма невъзможни неща, ако си науми, че иска да опита… - пише Стефка Граматикова в предговора към книгата.

Публикуваме две стихотворения от “Кехлибарената стая“

“Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му“ – Бертолт Брехт

Бог прощава…

От облаците вечно ми тежи,

застанали над мен като олово.

От завист, некадърност и лъжи

Умира поетичното ми слово!

Дали е трудно да не бъдеш остров,

а океан от чувства и мечти –

в душата без коварство и жестокост,

без студ?!... Над мен оловото тежи!

Лъжливи устни, пясъчни очи…