Мажоретен състав при Народно читалище „Христо Ботев  1884” бе поканен да участва в тържествен концерт по повод 95-годишния юбилей на адмирал Иван Добрев. Участието на местните грации бе по покана на представителния ансамбъл на въоръжените сили на България. Тържеството се състоя вчера (29 март) в зала Концертна на Централен военен клуб – София. Специални поздравления адмирала получи от заместник началника на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов и от заместник-министъра на отбраната Стефан Петров.


Иван Добрев Стоянов е роден на 25 март 1922 г. в село Кичево, Варненско. Той е участник в антифашистката съпротива по време на Втората световна война. Последователно е командир на Първа варненска чета и заместник-командир на X Въстаническа оперативна зона на Народно-освободителната въстаническа армия (НОВА). На 22-годишна възраст, веднага след 9 септември 1944 г., със звание майор е назначен за командир на Гвардейската дружина във Варна. След това е изпратен на едногодишен курс за старши офицери във Военното училище в София. Отначало изявява желание да служи в авиацията, но след намесата на помощник-командира на Морските войски капитан І ранг Кирил Халачев, Иван Добрев е назначен за командир на кадетска дружина във Военноморското училище във Варна. Едновременно с това се обучава в навигаторския курс към училището (По-късно е зачислен към випуск 45-и на Висшето военноморско училище). След това е назначен за старши-помощник командир на приетия през 1947 г. ескадрен миноносец „Железняков”.


По-късно е изпратен на курс за командири на ескадрени миноносци във Военноморската академия в Ленинград (дн. Санкт Петербург). След завършването на курса поема командването на съветския ескадрен миноносец „Озорной”, който в България получава името „Георги Димитров”. През 1955 г. завършва Военноморската академия в Ленинград, поема командването на дивизиони и военноморски бази, след което през 1959 г. е назначен за заместник-командващ Военноморския флот. Година по-късно е назначен за командващ флота и му е присвоено званието контраадмирал. Изпълнява тази длъжност от 18 август 1960 г. до 26 октомври 1972 г., когато е назначен за заместник-министър на отбраната. В периода 1962 – 1990 г. е избиран за народен представител. Автор е на множество статии и на мемоарната книга „Смяна на вахтите” (Военно издателство, 1989 г.).


Бил е народен представител в четвърто, пето, шесто и седмо Народно събрание.