Днес – 3-ти май, се навършват 100 години от рождението на нашия съгражданин Стоян Чавдаров - пример за един достойно изминат човешки път. По-възрастните местни жители са запазили хубави спомени за него. Изключително дружелюбен човек, честен, трудолюбив, грижовен баща и съпруг, винаги готов да помогне в случай на нужда. Чавдаров е известен с приноса си към създаване на архива в Районния съд. 


Стоян Чавдаров е роден на 3 май 1917 година в семейството на Петко Стаменов Чавдаров и Цвета Стоянова Рабохчийска – и двамата от многоуважавани местни родове.  Корените на рода Чавдарите са проследени до 1830 година.  Стоян е най-малкото дете в семейството. Той има сестра и двама братя. 


През 1937 година Стоян Чавдаров завършва Народна първа мъжка гимназия в София. След това постъпва в кандидат-подофицерската школа в Божурище. През 1939 година завършва обучението си и получава свидетелство за помощник авиотехник. 


На 15 март 1940 година постъпва на работа в Мировия съд като секретар на съдия-изпълнител, а от 1950 год. е административен секретар. През 1960 год. съдът се преименува в районен. 


Стоян Чавдаров служи на Темида повече от 60 години. Висока оценка за неговия труд са наградите, които получава от Министерството на правосъдието, Съюза на юристите в България и профсъюзите – 1 орден, 2 медала и 5 почетни значки. 


Получава не едно и две предложения за работа в столицата. Обещанията за по-добро възнаграждение не го привличат. Той отказва, защото не желае да се раздели с родния край и най-вече за това, че новата работа ще го отдалечи от красивите местности Зелин и Голя рът, които посещава ежедневно, след като приключи работният ден. 


С настъпване на демокрацията започват кадрови промени във всяко едно учреждение. Стоян Чавдаров съвсем не се обижда на новата власт, че иска да го отстрани от работа. Готов е да си тръгне веднага, но така и не се намира подготвен човек, с когото да бъде заменен. 


След като настъпва моментът, в който трябва да се оттегли от професионалното поприще, Стоян Чавдаров поема ангажимент да остане още известно време, докато помогне на колегите си да въведат архива в компютърната система. 


Доверието в него е голямо. За това говори удостоверението, което Общински народен съвет – Ботевград му издава през 1989 година. Този документ му дава право да упражнява дейността „Административни услуги и правни услуги” на територията на цялата страна. 


В едно от интервютата, което дава за местната преса - „Ботевградски вести”, през 1997 год. му поставят въпроса как се промени отношението на хората към съдебната система след 9 септември 1944 год. Стоян Чавдаров дава отговор, който донякъде звучи актуално и днес: „В отрицателен аспект, за съжаление. Преди Девети, а и дълго след това, хората имаха респект към съда. Да получиш призовка означаваше едва ли не позорно петно за репутацията . Сега на никой не му пука. Тези, които знаеха, че са длъжници, се срамуваха да срещнат-съдия изпълнителя дори на улицата. Сега изобщо не го познават. Причината хората да не се страхуват от съда е в малките наказания. Законодателният орган, политиците трябва да се намесят, но те сега си имат други грижи. 


Бумът на престъпността след 10 ноември 1989 год. рефлектира върху работата на съда, утежни я. Трудно вървят наказателните производства – от една страна заради неефективната система на призоваване, от друга – заради малкия по щат брой на административния персонал. Потърпевшите от криминални престъпления упрекват съда, но те трябва да знаят, че днес много трудно се връчват призовки. Поради укриване на лицата и честите промени на номера на блокове, входове, имена на улици. Преди призовкарят обслужваше 5-6 хиляди жители, сега са близо 20 хиляди. Днес непрекъснато има дела с 50-60 свидетели, достатъчно е половината от тях да не се явят, за да се проточи делото с няколко месеца. Това утежнява чисто административната работа, да не говорим за разходите. Съдът плаща на призовани от други места, на вещи лица, на експерти. Преди се издържахме от таксите, а сега чакаме субсидия от Висшия съдебен съвет.”. 


В личен план Стоян Чавдаров също има основание да се чувства удовлетворен. Пред 1950 год. той свързва живота с Пенка Гечовска, която също произхожда от стар ботевградски род – Митровци. Създават двама сина. В живота на семейство Чавдарови има и трудни моменти, но заедно успяват да ги преодолеят. Един от тях е отчуждаването на жилищния им имот, който се намирал близо до сградата на пощата в града. Настаняват ги в оборотно жилище, в което живеят няколко години, докато бъде построен жилищният блок в отчуждения имот. Дават им апартамент в същия този блок. За да го плати, Стоян Чавдаров тегли заем, който изплаща почти доживотно. 


Друг не особено приятен момент за семейството са слуховете по адрес на Стоян Чавдаров, че е бил агент на Държавна сигурност. Те стават повод синът му Васко Чавдаров да внесе заявление с искане да бъде извършена необходимата проверка.  Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност   и разузнавателните служби на Българската народна армия се произнася, че той не е имал агентурно минало. 


Безспорно Стоян Чавдаров ще бъде запомнен с приноса му за създаване на архива в районния съд и с голямата му човещина. Но най-хубавото, което оставя след себе си, са двама сина, четири внучки, един внук, четири правнучки и един правнук.