Така кметът коментира определението на Административен съд – София област по негова  жалба срещу решение №117 от 9 май тази година на Общински съвет Ботевград. 


По време на днешния брифинг с местните медии той коментира подробно създалата се ситуация и заяви, че ще обжалва определението пред по висша съдебна инстанция – Върховния административен съд. 


Да припомним, че АС – София област остави  без разглеждане жалбата на кмета на община Ботевград срещу решение №117/09.05.2017г. на Общински съвет - Ботевград, с което е избран председател на Общинския съвет, и прекрати съдебното производство по административно дело №530/2017г. по описа на АССО.


РЕШЕНИЕ С ТАКЪВ ХАРАКТЕР НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАЛ АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ, ГОДЕН ЗА СЪДЕБЕН КОНТРОЛ?!


Това значи ли, че Съдът не се чувства компетентен да разглежда такъв казус? Според мен кой, ако не Съдът, може да разглежда казус за законосъобразност на проведена процедура. Всичките ни претенции са за нарушена процедура, ясно и точно разписана в Закона за местното самоуправление и местната администрация, подчерта Гавалюгов. Заседание на Общинския съвет може да се проведе само ако има кворум /присъстват повече от половината от общия брой съветници/. От наша гледна точка на проведеното заседание не е имало необходимия кворум, тъй като един от присъстващите съветници в същото време вече е бил избран за депутат. Никой не се произнесе по този казус. Прекратени ли са неговите правомощия към момента на свикване на заседанието и провеждането му, т.е. въобще имал ли е право да свиква това заседание, или не е имал. Всички избягват този въпрос. Включително и предишният областен управител София Торолова, която отговаря в последния си работен ден лаконично, че въпросното Решение „няма да бъде върнато за ново обсъждане или оспорено пред Административен съд – София област". Мотиви не са посочени! Нито в отговора на областната управителка, нито в определението на съда са цитирани членове, точки и алинеи от закони, които да аргументират правилността на проведената процедура”, коментира още кметът.


/Бел. ред. – парадоксално е също, че сигналът до областната уравителка е от името на група общински съветници, а нейният отговор е адресиран до Любомир Лилов, обект на този сигнал!!!/


ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СЪДА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КРАТКО И Е ЛИШЕНО ОТ СЪДЪРЖАТЕЛНОСТ.


В това, че е кратко, няма нищо лошо, стига да е съдържателно. За мен обаче то не е такова, макар че не би трябвало да коментирам работата на Административния съд. При всички положения ще се възползвам от правото си да обжалвам определението пред Върховния административен съд. Не защото не искам Любомир Лилов да бъде председател на ОбС. Той показа, че не лошо се справя още в дебютното си водене на сесия. Изключително тревожен е обаче фактът, че една нарушена процедура се пропуска от контролните органи с мотиви като: „Ние нямаме намерение да го върнем и да го оспорим”; „Ние считаме, че изборът на председател се прави по целесъобразност и не сме компетентни да се произнесем по целесъобразност”. 


ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В ТОВА КОЙ ЩЕ Е ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ!


Проблемът е в самата процедура. Законосъобразното й провеждане трябва да се контролира от съответните органи, за които Законът за местно самоуправление и местна администрация казва, че трябва да извършват контрол по законосъобразност. Единият орган е кметът на общината. Върнал съм го за ново разглеждане, но моето връщане на практика бе пренебрегнато. Вторият орган е областната управа. За мен обаче областната управителка абдикира от това си задължение, връщайки някакъв отговор, който нищо не казва. Областният управител и Съдът би трябвало по-ясно и точно да се аргументират защо не е в техните правомощия да разглеждат казуси за нарушена нормативна разпоредба, в случая  -на Закона за местното самоуправление и местната администрация, която ясно казва:


Първо, какъв трябва да е кворумът за провеждане за заседание;


Второ, какъв да е кворумът при избор на председател /там ясно и точно е разписано/;


Трето, кога предсрочно се прекратяват правомощията на общински съветник /една от хипотезите е с избор за народен представител, какъвто случай ние имаме/.


Всъщност те не пожелаха да направят тълкуване откога се счита, че един кандидат е избран за народен представител – с решение на ЦИК ли, с влизане в сила на решение на ЦИК, ако има срок за влизане в сила, или след полагане на клетва. Върнах решението, защото в това заседание участва избран народен представител. Следователно правомощията му на общински съветник би трябвало да са прекратени, тъй като не може едновременно да бъде и народен представител, и общински съветник,  като тук не коментирам момента на вменяване на функции, което става след полагане на клетва. А Законът за местно самоуправление и местна администрация казва – с придобиване на качество, в момента на избор, оттогава се прекратяват правомощията.


 „Въпросът е чисто принципен. Притеснява ме това, че два органа, които по закон трябва да извършват контрол по законосъобразността на решенията на Общинските съвети, абдикираха много елегантно, или не чак толкова, от тези свои правомощия. Надявам се, че висшестоящата инстанция – Върховен административен съд, ще вземе под внимание всички тези аргументи, които сме изложили в жалбата, и в крайна сметка ще каже, подчертавам, дали процедурата е законосъобразна“, каза в заключение кметът Гавалюгов.