През 1999 г. в 30-та сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО, бе решено да се празнува ежегодно Световен ден на поезията (World Poetry Day) на 21 март. За първи път този празник се е чествал в Париж, където е било седалището на ЮНЕСКО. 


По повод Световния ден на поезията местният поет от Ботевград Симеон Ангелов – заместник-председател на Дружеството на литературните творци от Ботевград „Стамен Панчев”, написа открито писмо до Съюза на Независимите български писатели, което ни предостави за публикуване.


Писмото гласи: 


Здравейте!


Изпращам Ви това писмо с пожелание за много здраве и творчески успехи по случай Международния ден на поезията. Надявам се нищо от писмото ми да не бъде спестено!!! Представям Ви стихотворения, посветени по принцип на поетите, а в частност са посветени на ботевградския поет Стамен Панчев. Това са стихове на трима наши колеги /в това число и мое стихотворение/:


-първият е бивш член на СНБП /Съюза на независимите български писатели/. Защо е бивш ще разберете малко по-късно.


-вторият е настоящ член на СНБП.


-третият е / надяваме се/ бъдещ член на СНБП.


Стихотворението на първия наш колега, чието име е Дечко Йорданов, се нарича „Откровение за поети”. Това стихотворение е мото на нашето литературно дружество в Ботевград.


Човекът – едно крехко растение –


корен, стебло и корона.


За да напишеш стихотворение


трябва ти плод от клона.


 


Трябва съдба, а не размишления –


оттук ще взема, там ще дам.


За да напишеш стихотворение,


трябва да имаш срам.


 


Лед и вода – превъплъщения.


Облак дъждовен, пречистващ сняг...


За да напишеш стихотворение


не можеш да бъдеш бряг.


 


Наивна вяра – умопрозрения –


догадки само за чужд и свой.


За да напишеш стихотворение,


трябва да влезеш в бой.


 


Е, оживееш ли – имай търпение –


ще те дочакат зад къщния праг.


За да напишеш стихотворение,


ти трябва любов и ...враг!


 


Второто стихотворение е мое и се нарича „Вдъхновение”.


 


От тъгата не бягай!


Тя е част от света,


който примката стяга


върху „гладни” гърла.


 


Бледи, устните съхнат.


Чака белият лист,


върху който да пърха


„мръсен” стих или „чист”...


 


За душата е чувство,


неведнъж спотаено.


За езика - изкуство,


от сълзи́ напоено!


 


Не убивай тъгата!


Тя е вечно заклета


да подхранва мечтата


и стръвта на поета!


За година и половина, като член на СНБП, забелязах, че средната възраст на присъстващите на различните събирания е 60-65 год.


Попитах:  Защо няма по-млади колеги, на което ми беше отговорено, или че не се знае, или че самите Те не искат. Стана ми чудно защо да не искат. След година и половина разбрах защо! По тази същата причина първият колега, на когото представихме стихотворение, е вече бивш член на СНБП. По тази същата причина и бъдещият може да се откаже да стане член. Знаете ли? Няколко пъти водих мои по-млади колеги да видят какво е нивото на СНБП и да решат дали да стават негови членове. Но за съжаление не се съгласяваха, със следния аргумент: „Ние искаме да научим нещо повече, да се усъвършенстваме и да си вдигнем нивото на качество на творбите. Но виждаме, че тук не можем да научим нищо повече, а до колкото разбираме – няма и как да стане това! Никога не бихме си позволили да представяме творба с по-ниско качество от общото за СНБП, като национална организация. Но...!!!”


Скъпи колеги, в Ботевград се опитваме да намерим решение на този проблем. Затова успяхме да организираме заедно с дружество”Орханиец” и Община - Ботевград и да провеждаме вече пет години Национален литературен конкурс за ученици. Целите на този конкурс смятам, че са ви пределно ясни! За съжаление СНБП  не обърна внимание на тази информация, въпреки че като съорганизатори, повечето от членовете на Дружеството са и членове на СНБП. Докога – не знам! Тази година нивото на творбите на учениците е смайващо високо. И ние сме горди, че след нас идва талантливо поколение. Дали обаче ще можем да помогнем на това поколение с остарелите и закостенели начини на работа? Ще кажете: - Няма пари! Вече пета година нашето дружество, като съорганизатор на този конкурс, не получава даже и стотинка. Всичко правим на добра воля, за да расте и се развива талантливо поколение. В Ботевград провеждаме Mартенски дни на изкуствата, в програмата на които е и финалът на този конкурс – 24 март. Заповядайте някоя година, за да се насладите на творбите на  нашите деца. За потвърждение представям носителката на тазгодишната специална награда Величка Зердашка- ученичка в 11 клас от Пловдив, с нейното стихотворение – „В своя дом”.


Във своя дом завръщат се поетите -


домът им е във нашите сърца


и някак живи дишат във куплетите,


и някак нежна идва любовта.


 


Любов към майчиците - цели в черно,


оплакващи съпрузи, синове,


надяващи се в тъмното, навярно,


да стане чудо! Не крещи сърце!!!


 


Любов към дом, към майка и Родина,


любов към избуялите жита,


че с тежък данък, скръб, и със кръвни́на


се плаща всяка чиста свобода!


 


Любов към детски смях и волна песен,


за да узнаеш, даже и в смъртта -


след тебе крачи твоят род, разнесъл


идеите ти светли по света.


 


Любов!! Любов към родното ни слово,


с което Ти сърца възпламени,


с душа - завинаги, сама готова


Родината във бой да защити.


 


На тая свята обич са те учили,


учителю на будни светове,


и тя живее в песните, неслушали


фалшиви и притворни гласове.


 


А тая песен жива е в забрадките


на майките, погребали момци,


на детски поглед, плуващ в незабравките


и молещ: „ Тате, само се върни!!!”


 


Във своя дом завръщат се поетите!


Дано  за тях да има вечен дом


в душите на децата, а куплетите


да бликат с чиста обич и Поклон!!!


 


Благодаря Ви за вниманието!


с почит: Симеон Ангелов