Колко и кои са почетните граждани на Ботевград? Справката показа, че с най-високото отличие на нашата община са удостоени 23-ма човека. 


Пръв в списъка на почетните граждани е акад. проф. д-р Асен Златаров, родом от Хасково, който има заслуга за преименуването на нашия град през 1934 г. в Ботевград. 


Също посмъртно със званието е удостоен видният наш съгражданин Стамен Панчев – учител, поет, общественик, загинал в Балканската война през 1913 год. Той е автор на едно от най-хубавите български стихотворения „Сине мой”.  


Следва акад. проф. Тошко Петров – лекарят от Ловеч, който постъпва на работа в Ботевград и допринася за хигиенизирането на града, повишаване на здравната култура на неговите жители, проучва бита и здравните навици в района, но най-големият му принос е построяването на първата болнична сграда 1905 – 1906 год. 


Званието е присъдено на Карло Йосифов Папоушек – чех по народност, който след Първата световна война се установява в Орхание, тук създава собствена книжарница – печатница, участва активно в културния живот на града, в комисията по преименуването му, основава дарителски фонд за построяване на бюст-паметник на Христо Ботев, който днес се намира в двора на ПГТМ „Христо Ботев”.  


Инж. Иван Иванов – кмет на София в периода 22.05.1934 г. – 9.09.1944 год., също е сред почетните граждани на Ботевград. Неоценима е неговата заслуга за електрификацията на нашия град. 


Подробна информация за живота на тези достойни хора e поместена в „Почетните граждани на Ботевград” – съвместно издание на Община Ботевград и Исторически музей Ботевград, което излиза от печат през 2001 година. Автор на текстовете е историкът Теодора Тотева.    


Списъкът с почетните граждани продължава с имената на Георги Попдимитров. Той става председател на инициативен комитет за построяването на мавзолей-костица в село Скравена, но не доживява осъществяването на своята цел. Неговата идея е била паметникът-костница да се изгради в двора на църквата.


Никола Василев Ракитин – талантливият поет от Трудовец, също заема заслужено място сред почетните граждани на Ботевград. 


С високото отличие посмъртно е удостоен и Петър Ценов - историк, краевед, автор на книгата „Орхание и Орханийско”.  


През 2003 година със званието са наградени Иван Николчовски – кмет на Ботевград в периода 1959 – 1976 год., Марин Вутов Венчарски – кмет на Ботевград от 1976 до 1988 год.,  Васил Цанов Иванов – партиен деец на БКП, министър на транспорта в периода 1973 – 1988 год.,  и Николай Беров – бивш шеф на завод ЕПИК в Ботевград. 


През 2004 год. с отличието се удостоява д-р Димитър Цанов Василев – дългогодишен главен лекар на болницата. Под негово ръководство ботевградското лечебно заведение става модерен здравен комплекс – база на ИСУЛ. 


Две години по-късно Общинският съвет присъжда почетното звание на Владимир Фьодорович Сушков – кмет по това време на побратимения на Ботевград град Саранск – столица на Република Мордовия. По предложение на общинското ръководство, подкрепено от Общински съвет – Ботевград, почетни граждани на Ботевград през 2006 год. стават още Тодор Живков – държавен глава в периода 1971 – 1989 год., и Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България от 24 юли 2001 – 17 август 2005 год.  


През 2007 год. до портретите на почетните граждани в общината бе добавен и този на действащия по това време кмет на общината Георги Георгиев. Той бе предложен от Йордан Йорданов – съветник от Коалиция „Бъдеще за Ботевградска община”. Предложението бе подкрепено от тогавашния местен парламент с изключение на шестима съветници. Така Георгиев стана първият действащ кмет – носител на високото отличие. Именно този факт разбуни духовете в публичното пространство. Според някои мнения, които се чуха тогава, поколенията би трябвало да отсъдят, а не съвременници, приближени на Георгиев.


През 2010 година званието „Почетен гражданин на Ботевград” се присъжда на дългогодишния директор на някогашния завод „Микроелектроника” Марин Маринов. Четири години по-късно почетен гражданин на Ботевград става и Маргарита Кирова – председател на настоятелството при читалище „Христо Ботев 1884”. Между другото тя е носител и на званието „Заслужил гражданин на Ботевград”, което получава през 2010 год. за личен принос в развитие на културата в града. 


С името на спортния деятел Георги Христо Христов, отличен през 2016 год., завършва списъкът с имената на почетните граждани на Ботевград. Засега.  


Удостоените със званието „Заслужил гражданин на Ботевград” са два пъти повече. Сред тях са лекари, учители, треньори, културни дейци, общественици. Има и чужденци – Кристиян Фабер-Род – посланик на Кралство Дания в Република България, получил званието през 2000 год., Андреас Хюхтинг – изпълнителен директор на бившето предприятие „Ботевтекс /2001 год./, Жил Бернар – изпълнителен директор на ЕПИК груп – Белгия /2001 год./, Осман Ак – генерален директор на „Микроак” /2001 год./ и други собственици на предприятия, които отдавна не съществуват.


Чет нямат наградените с почетни медали, като най-много са отличените през минали мандати. Носители на тези почетни знаци, освен отделни личности, са самодейни колективи, детски градини и други.  


Редът за връчване на почетните знаци е определен с общинска Наредба за символите, почетните знаци и званията на Ботевград, която не е актуализирана от 2000 год. В Приложение №1 към Наредбата са посочени критериите за удостояване със званията „Почетен гражданин на Ботевград” и „Заслужил гражданин на Ботевград”, както и с медал на кмета на общината. Те са по-скоро общо, отколкото прецизно формулирани. Званието “Почетен гражданин на Ботевград“ се присъжда: „На български граждани за дългогодишни, последователни и особено резултатни усилия, допринесли за развитие и издигане на авторитета на Ботевград и общината в национален и международен план и получили гражданска признателност“;“На чуждестранни граждани за изключителни заслуги за развитието на Ботевград и общината. Това са двата критерия, на които трябва да отговарят лицата, предложени за престижната награда.“ 


В действащата Наредба за символите, почетните знаци и званията на Ботевград не се посочва при какви случаи може да се стигне до отнемане на отличията, както е регламентирано в наредбите на други общини например. 


Най-вероятно някой ще каже, че този въпрос въобще не стои на дневен ред и че изглежда някак маловажен на фона на толкова други проблеми, отнасящи се до подобряване качеството на живот на местното население. Но пък съвсем не е и за пренебрегване.  Защото чрез тези звания показваме на идните поколения в какви морални и етични ценности вярваме, кои са моделите на подражание, към които обществото се стреми, и кои са почтените личности с доказан във времето принос за развитие и издигане на престижа на нашия град.