Не само загубата след трагичната игра на Балкан разочарова привържениците на тима, които отдавна не бяха изпълвали Арена Ботевград, в нея имаше близо 2800 зрители. Другото, което се очакваше, бе поредното дивашко поведение на доведената агитка на Левски.


Именно тя стана причина в залата да се създадат безредици, след като първа провокира най-близките до буферната зона привърженици на Балкан. Което - също очаквано - бе изопачено от ръководството на Левски Лукойл начело с изживяващия се като последна инстанция Тодор Стойков.  Дали е учудващо, че в подкрепа на това се включиха дори и централни медии.


Дни след този мач от Левски Лукойл излязоха с нагла и безочлива декларация против БК Балкан. Която предизвика не само смях, но и отвращение у всички любители на баскетбола в България. Цялото им писание бе истинска бълвоч, с демонстрация на сила, зле прикрит и откровен  присмех и най-вече огромно високомерие. От всичко това прозираше чувство на безнаказаност. Тоест - ние сме тези, които определят какво се е случило, дори да е точно обратното. Противно.


Жалко. Отборът с най-голям бюджет в България няма публика. Няма и да има, докато от ръководството на БК Левски 2014 Лукойл довеждат срещу заплащане футболни фенове. И докато тези крайно агресивни типове са в баскетболните зали, ексцесиите ще продължават. Единствено и само когато те присъстват. Всичко друго е лесно контролируемо.


Още по-жалко е, че отборът се нарича Левски и от клуба парадират с името на Апостола. Въпреки че въпросните хуни в споменатата агитка много по-рядко скандират името му, за разлика от просташките им текстове, придружени с още по-просташки жестове.


Каквито и думи да редят от ръководството на Левски Лукойл - не само против Балкан, но и спрямо други клубове, цяла баскетболна България разбира за какво става дума. Просто не се вижда кой ще опази българския баскетбол от тази отявлена арогантност.


От възможно най-лошата комбинация, в която един иначе славен някога клуб със същото име е станал заложник на болните амбиции на неговото ръководство.От един треньор тарикат и комбинатор - Константин Папазов, който откакто е в баскетбола, все успява да се присламчи към големите пари - първо ВИС-2, след това КТБ, сега и Лукойл България. Впрочем, първите две вече не съществуват.


И от Тодор Стойков - един сравнително нелош някога играч, но предимно на местно ниво, тъй като при всичките му излизания в Европа се провали тотално.  Явно такъв е манталитетът му и като ръководител. Таванът му са титлите и купите в България.


Още по-жалко е, че покрай тези двамата, покровителствани от спонсора на клуба, негативите обират и немалко свестни хора в родния баскетбол. А и самият отбор има не само добри играчи, но повечето от тях -  за разлика от тяхното ръководство - се държат напълно колегиално със своите съперници на полето.


 


Петър Наков