Заливат ме с помия, чувствам се като лайнар, признава легендарният №12

Казват, че между любовта и омразата минава тънка финансова граница. Доскоро първи приятели и почти роднини, днес най-големият български баскетболист Георги Младенов и спортният директор на националния тим Тити Папазов стрелят от различни окопи. Папазов обвинява Младенов, че е залагал на тото срещу българския национален отбор. Според слуховете Жоро е сложил 2000 лв. за загуба от Сърбия в евроквалификациите, негови приятели добавили още 10 000 лв. По този повод потърсихме Георги Младенов. Намираме го в Ботевград след поредната тренировка на Балкан. Разговорът започва с класирането на националния тим за Евро 2009

Жоро, общественото мнение сякаш е разделено по въпроса това реален успех ли е или нещо, постигнато с голяма доза късмет?
Българите сме такива хора, че дори в най-хубавото нещо можем да намерим лош момент. Какво е моето мнение? Като спортен резултат самото класиране е перфектно. Не сме участвали на европейско от 2005, когато Росен Барчовски класира отбора на първенство в Сърбия и Черна гора. А преди това паузата беше още по-голяма - нямаше ни на картата от 1993 г. С класирането сега България има възможност да покаже, че тук се играе баскетбол.
- Ако се отърсим от еуфорията обаче, трябва да признаем, че този баскетбол все още е много далеч от добрите образци в Европа. И това се видя най-ясно в последния мач срещу Сърбия в зала "Универсиада".
- ОК, нека обаче не забравяме, че ние изиграхме един прекрасен мач с Италия тук. Да, спечелихме го с 1 точка, но победата си е победа независимо от резултата. Стратегически най-важна беше победата във Финландия. Сигурно могат да се намерят кусури за играта, но моментът не е подходящ за критики
- Какъв е приносът на Пини Гершон според теб?
- Гершон е един от петимата най-добри треньори в Европа и е неприлично аз да анализирам неговата работа. Той дойде тук, заложи си авторитета, даде самочувствие на отбора и го класира. Това малко ли е?
- Как мислиш, ако български треньор беше постигнал същия резултат, дали обеществената реакция щеше да бъде толкова крайна?
- Не мога да преценя колко голяма е еуфорията, но и на мен ми се струва, че на този фон успехът на Росен Барчовски преди три години остана подценен. На нас това ни е заложено в народопсихологията - всеки чужденец е по-добър само защото е чужденец. След 500 години робство друго не може и да очакваме. Трябва да се сменят още поколения, за да се надяваме на някаква промяна в мисленето. Не ме разбирайте погрешно - и от Пини Гершон, и от Светислав Пешич може да се научи страшно много. Те са печелили големи мачове и големи финали. Но българските треньори също не са за изхвърляне. Това, разбира се, по никакъв начин не омаловажава приноса на Гершон. Той даде ново самочувствие на играчите, наложи младите Божидар Аврамов и Чавдар Костов, върна мотивацията за игра на Тодор Стойков, който в тези квалификации беше истински капитан на отбора.
- Какво липсва на този тим?
- Проблемите се свеждат до два основни поста
Националният тим няма центрове, въпреки че Стефан Георгиев се справи добре в тази квалификация, няма и качествен плеймейкър. По тази причина взехме американеца Джабер.
- Беше съобщено, че братята Васил и Илиян Евтимови са дали съгласието си да играят за България на европейското. Това как ще промени облика на тима?
- Доколкото знам, Васко е играл за френския национален отбор и не може да играе за България, но това трябва да се провери. Аз го разбрах в един разговор с баща му Илия Евтимов, с когото бяхме съотборници в Левски навремето. Илиян не е играл за Франция и с него не може да възникне проблем. Иначе и двамата са изградени като баскетболисти в САЩ. Университетът Северна Каролина, където са учили и играли, не е случайно място. След 2-3 години националният тим ще има нужда от подмладяване. За бъдещето трябва да се мисли сега, после ще бъде късно.
- Прави впечатление, че трима от четиримата млади баскетболисти в националния тим - братята Калоян и Деян Иванови и Божидар Аврамов, са от школата на Черно море (Вн). Само там ли се работи качествено?
- Ами така излиза.
Във Варна Симеон Варчев държи здраво юздите и наистина вече години наред най-добрите млади играчи излизат от Черно море. Сега са тези тримата, преди бяха Тодор Стойков, Левен Белберов и Иван Друмев. Във Врана се работи наистина добре. Покойният Христо Борисов и Петко Делев създадоха школа.
- На мачовете от евроквалификацията зала "Универсиада" не можа да побере хората, които искаха да гледат баскетбол. Проблемът с базата съществен ли е, или се преувеличава?
- В баскетболa е един от основните. Ти си родител, нали?
- Да.
- Ще пуснеш ли детето си през зимата да тренира, ако в залата е минус 5 градуса?
- По всяка вероятност не.
- И аз не бих пуснал моя син, дъщеря ми е голяма, тя тренираше баскетбол, но вече се отказа. Ние играем с топки второ поколение и в зали, които никой не помни кога са строени. Ами да вземем "Универсиада". Тя е правена за Универсиадата през 1961 г. На следващата Универсиада, през 1977 аз бях на 15 години. Помня, че американците дойдоха с Лари Бърд и ние ги гледахме с очи като палачинки. Оттогава единствената нормална зала, която построиха, е тази в Самоков. Какво да говорим? Стигнали сме дъното и това класиране за европейското не бива да ни заблуждава, че в България се случва нещо положително
Ако продължаваме така, ще станем като Германия преди няколко десетилетия - баскетбол ще играят само аматьори, които ходят на работа до 18 ч., след това се събират да поиграят и да обърнат по една бира.
- След мача със Сърбия Тити Папазов каза в ефира на Дарик радио, че някои хора са залагали на тото срещу националния отбор. Твоето име не беше споменато, но неофициално се говори, че той е визирал теб. Как ще коментираш тези слухове?
- Това са дребни интригантства, в които не искам да влизам. Но ще кажa нещо, което нямам намерение да повтарям. Дал съм 30 години от живота си за българския баскетбол като играч и сега като треньор. И по тази причина никога не мога да бъда срещу националния отбор на България. Това противоречи на моите принципи.
- И все пак - залагал ли си на мача Сърбия - България?
- Заклевам се в най-скъпото, което имам, в двете ми деца, че през целия си живот никога не съм играл тото срещу националния отбор на България. Макар че, ако някой ме беше попитал как ще завърши този мач, щях да прогнозирам загуба на нашите с повече от 15 точки
Те падаха с 21 точки, накрая отстъпиха с 10. Но се заклевам в децата си, че тото не съм играл.
- Обиждат ли те тези приказки, Жоро?
- Ужасно болно ми става. Болно, тъпо и мъчно.
- Може би защото до един момент ти, Тити Папазов, Любо Мничев и Тони Дечев въвряхте заедно. Сега те са в националния отбор, а ти си в Ботевград...
- Животът разделя хората. Ние не сме заедно, но и четиримата работим за българския баскетбол всеки на своето място. Не изпитвам реваншизъм. Не съм казал една лоша дума срещу националния отбор, няма и да кажа.
- Поддържате ли някакви отношения с Тити? Ти си му кум все пак.
- Сутринта се обадих по телефона и му казах, че няма причина да скача срещу мен. Защото на едно място е обяснявал, че аз съм гробокопачът на българския баскетбол. Страшно ми е обидно. Този национален отбор не е мой, не е на Пини Гершон или на Иван Ценов. Той е на България. Всички се радваме, когато върви напред, и страдаме, когато нещата не се получават. Да, аз имах проблем с хазарта преди време не го крия, но го реших. Семейството ми най-добре знае, защото те страдаха най-много. А и как да заложа 12 000 лева, когато не съм взимал заплата в Балкан от 4 месеца? Миналата седмица отборът беше пред фалит. Остава само да кажат, че съм бил във втория самолет, който бутна кулите близнаци в Ню Йорк. Заливат ме с помия, а после трябва да доказвам, че нямам сестра. Чувствам се като пълен лайнар. Надеждата ми е, че тези, които ме познават, знаят за какво става въпрос. Да, много пъти съм бил невъздържан и краен, такъв ми е характерът, но аз наистина полагам усилия да се променя. И ми става страшно болно, когато хора, които съм считал за близки, ме атакуват без никаква причина.