Голямо предизборно шетане пада и в Етрополска община. Съпътствано с голямото наддаване и даване.

Какви ли благинки не се изсипват над бедните предизборни душици: от кебапчета и бира, през курбан-чорбата на селския мегдан, та до голямата пенсионерска екскурзия до съседна Гърция. Наред с щедрите обещания всичко май надминава някогашното светло бъдеще. Като най-ухажвани се оказаха именно пенсионерите. Кой ли кандидат за кмет не се изреди на среща с тях за спечелване на презастарелите им гласове.

Наистина предварителната подготовка на кандидатите е много добра: дипляните, посланията, плакатите и личните срещи с хората са старателно изпипани. Добре са подготвени и предизборните им програми. Но не съм сигурен дали има поне една, в която ясно и точно да е написано какво е положението на нещата със селищата ни от общината  и хората в тях в сегашния момент и какво точно ще се постигне след 4 години управление. Защото неотдавна бях из южна България и видях селища, които по подредба, чистота и организация на живот ние има да ги догонваме с години.

Пишейки тези редове се сещам за един анекдот от соцвремето: На въпроса можеше ли България да се освободи без помощта на Съветския съюз, отговорът гласеше-можеше, ако активните борци бяха толкова, колкото са пенсионерите за такива заслуги. Мисълта ми е, че ако през целия мандат от 4 години всеки кмет работи така усърдно както в предизборните няколко месеца, нещата щяха да бъдат коренно различни не само при нас.

В едно обаче съм сигурен, че няма не само в нашата община, а може би и в цялата страна кандидат за кмет или общински съветник, който да се е изправил пред хората и да обещае, че ако до 6 месеца не изпълни поне малка част от дадените обещания, същите тези хора могат да му поискат оставката.

А е време, може би, всеки кандидат-избранник да се движи из хората с оставката си в джоба. Защото от обещания глава не боли, но до пост и топло местенце лесно се стига.

Най-много се обещава преди избори, преди женитба и след война.