Енес Кантер е човек без семейство, дом и род. В момента в Бостън живее сам, не може да се прибере в родината си, която го е обявила за престъпник.


Грамадният мъж просто търси спокойно място, където да се отдаде на петъчната си молитва. Той върви из джамията в покрайнините на Бостън, облечен в сивата си блуза на Селтикс. Съвсем подходящо за някой, който изобщо не иска да се отличава от общия фон и да не бие на очи... При условие, че е висок 211 сантиметра.


Отвън го чака сюрия деца. Едното го пита откъде е, а когато чува "Турция", се радва - и то е от тази страна.


Предишната среща с турци пред джамията не бе толкова приятна за Енес Кантер. Той попадна на сънародници, подкрепящи президента Реджеб Ердоган, та разговорът - макар и спокоен като за мястото, не бе приятен. През септември, на среща на министри и бизнесмени от турски произход в Ню Йорк, привържениците на Ердоган го определиха като човек, който трябва да бъде преследван. Самият президент го е маркирал отдавна като "враг на страната".


Кантер не се притеснява от тормоз по улиците или в залата за баскетбол, където играе за Селтикс в НБА. Но поне иска да бъде оставен на молитвата си, без никой да го притеснява.


"Луда работа, това е Америка - казва пред журналиста от "The Athletic" Джаред Вейс. - Би следвало да нямам проблем да ида в джамията и да се моля. Никога преди не ми се е случвало, но след срещата през септември става по-лошо. Веднъж дори се поуплаших..."


Кантер и неговата история са нещо съвсем различно от тези, които НБА предлага. Той отдавна е решил, че няма да се превива пред враговете си. И не говорим за съперниковите центрове - гиганти в Лигата.


Миналата седмица той отиде във Вашингтон в почивния си ден, знаейки, че Ердоган е там на посещение точно тогава. Идеален момент да каже на тълпите турски журналисти какво мисли.


Баскетболистът внесе в Конгреса "Акт за връщане на човешките права в Турция", с който се иска освобождаване на арестуваните от режима журналисти, както и подкрепа за организации и хора, подложени на гонения и репресии от президента дори извън страната.


"Срещнах се с доста конгресмени и сенатори - казва Енес. - Те казват, че разбират проблемите. Но дали ще направят нещо? Хайде, нали това е Америка!? Предизвиквам тази страна да се заеме с проблем, който засяга свободи и демокрацията."


Всъщност, не много са тези, които го подкрепят реално в Сената. Дори, след като на пресконференция той се оплака и от стряскащия факт, че Ердоган го обяви за издирване като международен престъпник пред Интерпол. Него - един играч от НБА, когото всички познават.


На 27 години, той има много какво да губи, но не изглежда притеснен. Кантер е отявлен привърженик на дисидента Фетула Гюлен, обявен в родината му за терорист от режима на Ердоган. Според баскетболната звезда, турските служби за сигурност разработват варианти не само за депортиране, но и за убийство на дисиденти по света. Сигурен е в това и не крие, че понякога се страхува и за своя живот.


В първите седмици след обявяването му за враг на турската държава, центърът на Селтикс отказва допълнителна охрана и не иска да покаже страх. След това идва намесата и на ФБР, в сътрудничество с баскетболния гигант от Бостън, които убеждават Кантер - охраната е задължителна. Поне до 2021 г., когато ще може да получи американско гражданство, за което е кандидатствал.


Сенатор Сет Моултън от републиканците е един от малкото политици в САЩ, които ясно застават в подкрепа на баскетболиста. А документите и активностите му са достояние на всички.


"Той е уникален - казва Моултън. - Поставя сигурността и дори живота си на риск, за да изложи идеите си. Прави го заради страната си, която безкрайно обича. Видях при последното посещение на Ердоган във Вашингтон как бодигардовете му биеха демонстриращи турци, видях с очите си. Знам какво става там и за какво протестира Кантер."


А той не спира. Няма как, заложено е дълбоко в него. От съвсем млад е привърженик на четивата и идеите на Гюлен - бивш имам, който прокламира морални принципи и съвсем различна политическа система от тази, която в момента има в Турция. Движението на Гюленистите е мощно, макар в момента да е разгромено и пръснато из целия свят, или потъпкано в родината. Толерантност, цивилизовани избори, модерност... Неща, в които баскетболистът искрено вярва. Той е един от първите, посетил Гюлен в дома му в Пенсилвания, след бягството на лидера от Турция.


"Той ми каза - няма значение от къде си, какъв е цветът на кожата ти и религията ти. Еднакви сме, трябва да сложим настрани различията си и да работим заедно. Да живеем заедно. Хубаво е да има джамии и хората да вярват, но е още по-важно да има училища", разкрива Енес Кантер за срещата.


Баскетболистът е израснал във Ван, преди да се премести в столицата Анкара. Ходи в едно от училищата на Гюлен от 9-годишен. Расте с тези идеи. Когато Ердоган и хората му провъзгласяват всичко това за измама и преследват движението, Енес знае - те лъжат. През 2016-а, след неуспешния преврат, Гюлен и всички негови последователи са обявени за терористи. Всички училища на движението са закрити.


"В момента в Турция има толкова журналисти в затвора, колкото във всички останали държави по света заедно - казва баскетболната звезда. - А колко са съдиите? Водещите полицейски ръководители с репутация? А учителите? Ердоган обяснява как има нужда да се строят още затвори. А училища? А болници?"


Кантер разкрива, че през 2016-а е седял в една стая с Гюлен, когато по CNN вървят кадрите от Истанбул и цялата страна с опита за преврат. "Той седеше там безмълвен и гледаше. Не по-малко притеснен и ужасен от всеки от нас, които бяхме на това събитие (в Пенсилвания). А след това Ердоган го посочи за терорист и за организатор на всичко.", разказва центърът на Селтикс.


Отговорът на събитията от тогава е 80 000 арестувани цивилни граждани, уволняване на още 130 000 от позициите им. Те са предатели от котилото на Гюлен. Това е повратен момент за баскетболиста, който окончателно става върл противник на Ердоган.


В НБА играят още трима турци - Ерсан Илиасова (Милуоки), Чеди Осман (Кливлънд) и Фуркан Коркмаз (Филаделфия). Никой от тях не е застанал на позицията на Енес Кантер дотук. Но и никой от тях не е засегнат по начина, по който е ударен от режима той.


"Ако си противник на Ердоган - в затвора. Ако си работил като доктор или учител в болниците или училищата на Гюлен - в затвора. Това не е нормално, живеем в 21-ви век", говори разпалено центърът на Бостън.


Един от тези, тикнати зад решетките, е баща му Мехмет. Той е професор в Истанбул, но бе вкаран в затвора след събитията от 2016-а, макар и само за няколко дни. През 2018-а доклад на Амнести Интернешънъл разкри, че Мехмет Кантер е един от хилядите, подложени на изтезания и унижения, някои от които - сексуални - в затворите в дните след събитията от неуспешния преврат.


"Когато го пуснаха, той не беше същият човек - разкрива синът му. - Брат ми каза, че просто е седял по цели дни и е гледал стената, без да продума. Съсипали са го."


В момента баща му е пуснат в нещо като пробация. Всеки понеделник се разписва в полицията, не може да пътува извън Истанбул.


"Докато излизам пред медии и говоря за случващото се, те няма да посмеят да му посегнат - убеден е баскетболистът. - Ще го пратят в затвора и ще го осъдят в деня, в който аз изчезна или спра да се изявявам публично. Нищо друго не ги спира."


След като успя да стигне и до Конгреса, Енес е обнадежден. Той е човек без родина в момента, но се надява да намери такава в Америка. Търси подкрепа.


"Той е герой, а не терорист, както ни убеждава Ердоган - казва сенатор Моултън. - Бих искал повече политици тук да се пречупят и да осъзнаят това. Казвам ви откровено, че не знам как този човек излиза всяка вечер на баскетболното игрище и играе, при нещата, които тежат върху него. Той е невероятно силен психически!"


Баскетболистът е човек без семейство, дом и род. В момента в Бостън живее сам, не може да се прибере в родината си, която го е обявила за престъпник.


Енес Кантер е изключително популярен в града и в отбора. Той организира 50 напълно безплатни баскетболни детски лагера това лято, а хиляди дойдоха на тях. Думите в подкрепа на каузата му струваха много повече от всяка цена, изчислима в долари. Но той не крие, че наред с увереността в успеха, страхът продължава да е някъде там, в него.


"Близо сме, все по-близо - казва с въздишка. - Усещам, че светът няма да търпи дълго това. Но се страхувам, разбира се. Когато са те обявили за терорист, а семейството и родината ти са затворени за теб, чувството е ужасно несигурно."


Но 211-сантиметровият гигант продължава да прави това, което е пожелал да прави, когато стартира кампаниите си преди 3 години.


Прави разликата.