На днешната дата, 23 март, се навършват 107 години  от гибелта на ботевградският поет Стамен Панчев в Балканската война. Той умира на 33 години. На 17 март 1913 год. – в едно от последните сражения на Балканската война, е ранен смъртоносно в стомаха от шрапнел, изстрелян от турски броненосец. Няколко дни по-късно издъхва. Неговият патриотизъм, саможертва, човечност остават завинаги в сърцата на поколенията. 


Съдбата на видния наш съгражданин впечатлява и вдъхновява и хора на изкуството. Сред тях е капелмайсторът Тодор Наумов, смятан за “музикален летописец на битки и сражения с историческо значение за нашата родина“.  През 30-те години на 20 век той композира първата българска военна опера - “Сине мой“. За самото произведение научаваме от книгата на дъщерята на композитора – Елена Наумова. Ето какво споделя тя: 


В Кюстендил, под силното въздействие на личните си спомени от Балканската война и прочувствената елегия на пламенния български патриот и демократ Стамен Панчев, капелмайстор Тодор Наумов композира първата военна опера - "Сине мой" /"драматическа", както я нарича той/. Либретото е написано от подпоручик Асен Хаджиев. Операта се състои от две действия и една разделяща ги картина.


Първо действие представя урок по история в Орханийската гимназия /сега Ботевград/. Главният герой, учителят Стамен Панчев, разказва на учениците си важни исторически събития, говори за величави победи, за гордите български воини, неведнъж достигали да стените на Цариград, за цар Симеон, цар Калоян, цар Иван Асен, цар Самуил. Развива идеята, че войната за обединяване на отечеството е предстояща и необходима, че всеки българин я очаква с нетърпение и радост. Тук авторите на текста и музиката разкриват психологическото състояние на българина при обявяване мобилизацията на Балканската война. Следва покъртителна картина на раздялата на героя със семейството му, с неговия син, когато той пее арията "Сине мой", получила навремето широка известност и карала да трепва всяко българско сърце.


Второ действие разкрива фронтовия живот, изразява мъката на бойците за родното място, дома, близките. Подчертават се героизмът и саможертвата на българите. Представя се и сражение, в което героят Стамен Панчев пада ранен. Преди смъртта си, с последни сили, той пее отново арията "Сине мой", оставяйки своя "свят завет на грижовен баща": " Българин бъди горд, сине мой.“ 


А ето какво е написал върху партитурата си Тодор Наумов: „Героят, запасен подпоручик Стамен Панчев, бивш директор на Орханийската гимназия, мобилизиран през Балканската война през 1912 г. в качеството си на офицер, пада ранен в боя при с. Ялос на Мраморно море. Загинал геройски за слава и чест на родината, ще служи за пример и назидание на младежта. 


Авторите - композитор и либретист - достигат до едно голямо музикално-поетично обобщение. За тях Стамен Панчев е не само бащата, отправящ призив към своя син. В негово лице те възпяват българина-герой, който оставя "свят завет" за младежта на България:


"Сине мой, живей със светлий спомен на родинолюбците деди.


Гражданин бъди ти всегда скромен, честен в мисли и в дела бъди.


Вярвай в идеали благородни, с тях окрилен в мирен труд и в бой.


Дай живота си за края родни - българин бъди горд, сине мой.“  


Моят баща винаги е изтъквал, че тази опера трябва да се разглежда като своеобразен паметник на падналите храбреци в боевете през Балканската война.


Първият спектакъл на операта "Сине мой" се състоя на кюстендилска сцена - в читалище "Братство" през 1932 г.  Изпълнители бяха кюстендилци, главно учители, ученици и войници.


Главните роли се изпълняваха от учителя Кирил Софрониев /в ролята на Стамен Панчев/ и ученичката от последния клас на гимназията Вера Лазарова, която игра ролята на съпруга на поета. Режисьор-постановчик бе известният драматичен артист Георги Попов, по-късно директор на Кюстендилския драматичен театър, а хормайстор - учителят по музика в Девическата гимназия Петър Казанджиев.


Операта бе изнасяна няколко пъти при голям интерес и препълнен салон. Имаше отделни спектакли за ученици и войници. Особено тържествено премина премиерата. Поканена беше и присъства самата съпруга на героя от Балканската война Стамен Панчев, в чиято памет и възхвала бе създадена тази творба. Имаше много гости от други градове, колеги, близки и почитатели на капелмайстор Тодор Наумов. На композитора, либретиста, режисьора и артистите бяха изказани сърдечни благодарности от гражданството и поднесени много, много цветя. Слушателите напускаха залата развълнувани, с явно повишено патриотично чувство и самочувствие. Направени бяха снимки, съхранени в домашния архив на Тодор Наумов.


По-късно операта беше представена и на други сцени. Запазен е един афиш от представлението, състояло се в град Самоков.


 “За особено постижение в областта на оперното изкуство трябва да считаме първия опит на местен музикант да сътвори и постави на сцената своя опера. Това е операта "Сине мой“ с музика от Тодор Наумов, военен капелмайстор в Кюстендил, и либрето по известното стихотворение "Сине мой" от подпоручик Хаджиев. В хора на операта участват войници и гимназисти. Операта е играна на 23 март, на 22 април и на 14 май 1932 г.", пише Иван Умленски. Данни за изнесени спектакли в Кюстендил могат да се намерят в различни книги на видния български езиковед. 


Вестник "Нова България" от 23 май 1932 г. помества рецензия от Драган Иванов под заглавие "Сине мой": "На 14 т.м. бе дадена за трети път в Кюстендил операта "Сине мой" от г-н Наумов, капелмайстор. Тя може да няма достойнството на голяма опера, но това, което заслужава вниманието, е опитът на господин Наумов да предаде в няколко музикални картини една историческа епоха, пълна с разностранна поука. Ценното в "Сине мой" е и трудът на господин Наумов и неговата идея. 


Кюстендилската публика не остана глуха за усилията на г-н Наумов, като посети много добре и двете представления на новата опера. За успеха на операта "Сине мой“ безспорно заслуга има и хормайсторът Петър Казанджиев, както и госпожица Вера Лазарова и Кирил Софрониев - изпълнители на главните роли".


Една запазена дописка във в-к "Слово", /от 17 май 1932 г./, озаглавена "Нова опера - "Сине мой" - на Кюстендилска сцена",  съобщава:


"...Името на героя Стамен Панчев, подпоручик от 38-ми полк, е вече безсмъртно в историята на българския народ със своя героизъм и своето прощално стихотворение "Сине мой, което четката на художника възпроизведе картинно. Днес вече го имаме и в една опера: либрето от подпоручик Асен Хаджиев от 13-та дружина, музика - капелмайсторът Тодор Наумов на същата дружина. На 23 март се представи премиерата - участваха хорът на гимназията и музиката на 13-та дружина, поставена от Георги Попов, хормайстор Казанджиев. Вече стихотворението е одухотворено и от звуците на бойните ни маршове и народни мотиви, за да навява в душата на човека милото, възвишеното, идеалното чувство, обичта към родината и близкия.


Ние, кюстендилци, бяхме трогнати от сюжета, либретото, великолепната и патриотична музика. Това е една триактна опера с взет сюжет от стихотворението "Сине мой", която възкресява всичкия жар, всичкия идеализъм на българина при обявяването на войната - 1912 година. Всичко това по идея, замисъл и изпълнение е една отлична творба за показ и пример на младото поколение. На 14 май тя се игра за трети път в читалищния салон и събра бурни аплодисменти от слушателите в препълнен салон. Играта беше отлично изнесена, макар и от любителски сили: г-ца Вера Лазарова, ученичка в 8-ми клас, младият учител Кирил Софрониев, останалите действащи лица и хорът бяха също ученици от гимназията. Ние, кюстендилските граждани, особено благодарим на двамата автори за творбата, както и за положения труд от страна на учениците от гимназията.".