Радивой Корач е легенда на югославския баскетбол. Тежкото крило започва да играе за ОКК Београд на 16 години. През 60-те той бе най-добрият баскетболист на Югославия, 7 пъти е ставал топреализатор в шампионата на държавата, 4 пъти е ставал шампион на Югославия. В сезона 1964/1965 Корач вкара 99 точки в мач от Евролигата срещу шведския шампион "Алвик" /155-57/ - това е действащ рекорд по брой отбелязани точки в най-силния турнир на континента.


С отбора на Югославия Корач печели 5 сребърни медала от различни международни шампионати. Нападателят 4 пъти  е ставал топреализатор на европейските първенства и още един път на Олимпиадата през 1960 година в Рим.


На Уилт Чембърлейн принадлежи феноменалния рекорд по резултатност в историята на НБА и въобще в баскетбола на високо ниво. На 2 март 1962 година легендата на "Филаделфия" вкара 100 точки в мача срещу "Никс".


Три години по-късно този рекорд можеше да бъде подобрен от скромен югославски младеж с незабележима външност. Всъщност тези 99 точки на Корач в мача за КЕШ /тогавашното название на Евролигата/ е достижение даже по-сериозно от "стотарката" на Чембърлейн. ВНБА мачът продължава 48 минути чисто време, а в Европа - 40 минути. Така че на Чембърлейн е било по-лесно да вкара своите сто точки, отколкото на Радивой да отбележи 99.


Корач е удивителен играч. Не много висок - 193 см, и не много повратлив. Но този риж непохватен младеж се превръщал на площадката в мощно природно явление, което никой не можеше да спре.


През 1965 година ОКК Београд на се срещна на 1/8 финала с шведския "Алвик". Югославският отбор бил абсолютен фаворит, а шведите - непретенциозен тим в тази фаза. По това време най-силният европейски турнир не се отличавал с никакъв баланс на силите. В плейофите често попадали клубове от съвсем небаскетболни страни. През сезона 1964/1965 такива са били "Рейкявик" Исландия, "Хонвед" Унгария, "Локомотив" София от България, "Хелзинки" от Финландия, както и шведският "Алвик".


Единственият въпрос в двубоя ОКК Белград - Алвик бе с каква разлика югославяните ще спечелят двата мача. Тази разлика се оказала доста солидна.


Първата среща в Стокхолм ОКК Белград спечели без каквато и да е съпротива - 136-90. Още в Швеция Радивой Корач доказа, че е способен на нещо невъобразимо - той вкарал 71 точки.


 Реваншът в Белград бе чиста формалност. Шведският клуб пристигна в югославската столица след два дни пътуване с влак. "Алвик" е бил аматьорски отбор. Тогава за играчите не е било възможно да бъдат дълго време на разположение на отбора, тъй като са били заети с основната си работа. В Белград дошли само седем играчи, а старши треньорът Ролф Нигрен  дори бил в списъка с играчи, за да влезе на паркета в случай на необходимост.

 Било очевидно, че шведите ще бъдат разгромени. Съществувала и голяма вероятност за отборен или индивидуален рекорд. Първоначално Радивой Корач не си поставял кой знае какви цели. Ситуацията се изменила в хода на играта. През първото полувреме нападателят отбелязал 34 точки и на почивката ОКК Белград се оттеглил при резултат 60-17. Съотборниците на Корач решили, че не е лошо да играят за него и да му дадат възможност да стигне до исторически рекорд. И през второто полувреме играли само за него.


 "Знаете ли, съвсем не ни беше весело в тази среща. Просто се уморихме да гледаме как Корач вкарва в нашия кош", казва гардът на "Алвик" Андерс Гронлунд пред Kosmagazin.


 Сега Грунланд е на 76 години, но моменти от мача в Белград той си спомня отчетливо и досега. Той помни как Корач безпрепятствено се озовавал под коша и търсел контакт с двамата високи на "Алвик" Йорген Хансон и Орян Свиден. Те обаче просто не са били достатъчно талантливи, за да го опазят. От трибуните на Панаирната зала в Белград Корач бил бурно приветстван от 3000 възторжени фенове. За отбелязване е, че през 60-те години в Югославия нямало построени спортни зали.


 Начинът на водене на протокола от мача в тази епоха бил примитивен и трудоемък. Бланките се попълвали ръчно. Самият Корач не знаел колко точки е имал в един или друг момент от мача, аналогично и неговите съотборници. В противен случай рекордът на Чембърлейн вероятно би бил подобрен.

 

"Веднага след срещата никой не е знаел, че Радивой е вкарал 99 точки. Само протоколчикът е имал информация за отбелязаните точки, но той не ги сумирал своевременно. Само правел повтарящи се отметки от рода: "Номер 5 вкара 2 точки".  "Ако знаехме колко точки има в хода на срещата и че не му достига само една до сто, то той със сигурност би преминал и тази отметка", казва тогавашният старши треньор на ОКК Белград Борислав Станкович.

 От протокола се разбира, че Корач е пропуснал три наказателни удара от общо 14 опита срещу "Алвик", един от тях в последната минута. Ако бе вкарал само още един фаул, то Чембърлейн не би бил едноличен рекордьор.


След срещата Корач стиснал ръцете на всеки един от съперниците. Едва след това разбрал, че е вкарал 99 точки. Той казал на журналистите, че голямата заслуга за това е на неговите съотборници. Спортният вестник на Белград на следващия ден излязла със заглавие с огромни букви: "Благодаря, другари".


 След доста години бившият играч на ОКК Белград Велибор Белевич признал, че често е дразнел Корач заради това, че не е могъл да стигне до заветното число.

 

След боя в Белград играчите на "Алвик" ги чакало изморително двудневно пътуване с влак за Стокхолм. Шест часа играчите на шведския клуб мълчаливо седяли до процорците. Някой периодически запалвал цигара.  Корач ги зашеметил, но все пак шведите намерили и положителен момент в това.

 

"Ние станахме част от историята", казва Гронлунд.

 

За този рекорд е задължително да се вземе предвид класата на съперника, срещу който Корач постави рекорда. "Алвик" бил откровено слаб отбор. Но това в никакъв случая не омаловажава факта, че Радивой Корач е забележителен играч. И той доказа това на по-късен стадий в Евролигата, а и въобще потвърждавал високата си класа по време на цялата си кариера. В същия този сезон 1964/1965 Корач вкарал 79 точки в двата четвъртфинални мача с АЕК. В двата полуфинала срещу Реал Корач вкарва общо 75 точки, но отборът му губи със 179-169 сумарно от двете срещи. Реал след това става шампион на Евролигага, като побеждава във финалната серия ЦСКА Москва /157-150 сумарно от двете срещи./

 

---------------------------------------------------------------------------------

 

С Радивой Корач са свързани много интересни истории.

 

Самият Корач казва, че неговата първа среща с баскетбола е била в началото на 50-те години в хърватския град Карловац, където неговите родители Загорка и Богдан гостували на роднини.  Тогава Радивой е бил на 12 години. Той видял как деца играят на близката площадка, но самият той не се решил да опита. Изветен период се стеснявал, тъй като не разбирал как трябва да води топката. Чак след известно време Корач набрал малко смелост. Върнал се в училището в Белград, където го взели в отбора заради високия му ръст. Провървяло му това, че срещнал подходящия човек.

Първият му треньор Драган Глишич си спомня, че при запознанството им момчето му се сторило срамежливо и затворено, който не става за баскетбол. Но това било, докато Корач не взел топката в ръцете си. Когато започнал да шутира от различни позиции станало ясно, че това е играч с огромен потенциал.  Глишич просто научил Радивой на правилата и на това как да действа с топката. Стрелковите навици на Корач просто били вродени.

 През 1954 година 16-годишният Корач започнал да играе като център в юношеския тим на ОКК Белград, въпреки че ръстът му/193 см/  бил малък за тази позиция. Най-добрият приятел на Корач - Драгутин Тошич, който бил в едно училище с него, разказва, че в първия си мач на юношеско ниво ОКК Белград победи Панчево с 33-28 и тогава Корач вкарал всичките 33 точки. През 1956 година дебютирал в първия отбор на ОКК и в течение на следващите 8 сезона бил неизменно топреализатор на лигата. Никой досега не е правил това в историята на страната. Неговите средни показатели били впечатляващи: 1957 г. - 29-1 точки; 1958 - 35.2 точки; 1960 - 37.0 точки; 1962 - 30.5 точки; 1963 - 34.5 точки; 1964 - 26.3 точки; а през 1965 - 31.6 точки. С ОКК Белград той спечелил 4 пъти шампионската титла, както и 3 национални купи.


 Треньорите и съотборниците му винаги са казвали, че на пръв поглед той ум се струвал бавен и неповратлив играч и че като че ли нищо, което се случва наоколо, не го интересува. Това впечатление заблуждавало и много от съперниците му, които го пазели. На практика той бил абсолютна противоположност - много бърз при обръщане с топката, силен физически, левичар, добър отскок... Той имал странен маниер на изпълнение на наказателните удари - поднасял топката отдолу - както се нарича, тип любеница. И почти никога не пропускал.


През 1967 година Корач подписва първия си професионален договор с отбор от чужбина - с белгийския "Лиеж". Веднъж го поканили в националната телевизия на Белгия и го помолили да изпълни 100 стрелби в кош, който бил поставен в студиото. Преди това водещият го попитал колко пъти, според него, могат да бъдат успешни. Корач назовал диапазон 70-80. Но в крайна сметка вкарал точно 100 от 100!


 -----------------------------------------------------------------------------


Освен превъзходен баскетболист, Радивой Корач бил и изключително ерудирана личност. Били много близки с носителя на Нобелова награда за литература - Иво Андрич. Дори със семейството на големия писател посрещнали заедно новата 1963 година.


Корач обичал много и западната култура и се опитал да я популяризира в комунистическа Югославия. Като млад слушал "Битълс" и започнал цял Белград с тази група: подарил на местна радиостанция плоча, която си купил по време на пътуване в Западна Европа с отбора на Югославия.


 "Именно Корач бе звездата на рокендрола до момента, в който този стил дойде в Югославия", счита Гордан Матич, режисьор на биографичния филм от 2011 година за легендарния баскетболист "Златната лява" /Корач бил левичар/. Историята на Радивой Корач".


 Животът на Радивой Корач бил прекъснат твърде рано - едва на 29 години. На 2 юни 1969 година Корач загина в автомобилна катастрофа в околностите на Сараево. Той шофирал новия модел на Фолксваген, който му бил подарен от президента на "Лиеж". Ден по-рано в Сараево се провел приятелски мач между Югославия и Босна и Херцеговина,  завършил 131-93. Това била и последната среща на Корач за репрезентацията на Югославия, в която отбелязал 35 точки.  На сутринта закусил и предприел петчасово пътуване до Белград, където планирал да посети мюзикъл. На 12 км от Сараево се опитал по тесния път  да задмине друг автомобил и се врязал в идващия насреща камион.


Хиляди хора, сред които и националите на Югославия и негови съотборници от италианския "Падова", в който Корач изигра един сезон, излезли на другия ден по улиците на Сараево. Шествието било близо два километра. Бащата на Радиво - Богдан, съпроводил тялото на своя син у дома в Белград. Легендарният Номер 5 бил погребан на Новото гробище, където намират вечен покой известни сръбски граждани.


Признанието към Радивой Корач е повсеместно.  През 1971 година ФИБА учредила нов клубен европейски турнир, който бил наречен Купа Корач. Той просъществувал до 2002 година. Понастоящем на името на Радивой Корач е наречен турнирът за Купата на Сърбия. Името "Корач" носят 4 баскетболни клуба - два в Сърбия и по един в Босна и Швейцария. През 2007 година Корач посмъртно бил приет в Залата на славата на ФИБА, а една година по-късно Евролигата го определи като един от 50-те с най-голям принос за развитието на турнира. Федерацията по баскетбол на Югославия бе издала постановление, според което на 2 юни в страната не могат да се провеждат мачове.


 Режисьорът на документалния филм "Златната лява. Историята на Радивой Корач" от 2011 година - Гордан Матич, си спомня. "На премиерата в Сава Център в Белград дойдоха 4000 души - повече желаещи залата просто не могла да поеме." През 2015 година в събската спортна драма "Ние ще станем световни шампиони" ролята на Радивой Корач изпълнил актьорът Деян Дедич, който повтори своята роля в сериала от 2016 година "Световни шампиони".


Двайсет години след отбелязването от Корач  на тези 99 точки, двама югославски играчи надминаха това постижение. в срещата от първенството на Югославия на 5 октомври 1985 година бъдещата звезда на НБА Дражен Петрович вкарал 112 точки на Олимпия Любляна. Рекордът на Петрович обаче се задържал едва пет дни. На 10 октомври баскетболистът на Задар Зденко Бабич отбелязал 144 точки в мач против кипърския Апоел. Символично бе, че Бабич анправи това в турнира за Купа Корач".


 


Алексей Фалько, sports.ru


Превод: Петър Наков


 . 


 


.