На 10 септември тази година ще се проведат президентските избори за БФБаскетбол. До този момент са подадени две кандидатури - тази на настоящия президент Георги Глушков, както и на легендата на Академик София и един от основоположниците за възраждането на клуба в края на миналия век Владимир Боянов, за когото това ще е втори опит да застане начело на баскетболната федерация след този през 2008-а, когато губи от Михаил Михов. За да разкрие повече за идеите си, Sportal.bg се свърза с г-н Боянов, който още от самото начало на разговора заяви, че иска да види как родният баскетбол тръгва към по-добро.



“Първата ми идея е баскетболът да тръгне към по-добро. Второ - аз не мога да понасям себе си, когато гледам на какво незавидно място сме в сравнение с другите. Баскетболът ни е в лошо положение - при жените е почти изчезнал, при мъжете е полужив. С приказки няма да стане, трябва да се захване някой да прави нещата. Това е моята идея - да станат нещата както трябва. Имам две основни цели, като те са работата с подрастващите и жените, където ситуацията е в изчезващ вид. Има отбор и половина в женското първенство. Това е непоносимо и нетърпимо. Ние бяхме водеща сила в женския баскетбол в целия свят, не само на Балканите. Сега сме на такова незавидно място, че не ми го побира акълът. Само за 30 години изчезнахме. Не се работи правилно и трябва да променим това нещо.

Мога да ви кажа, че ако ме изберат мен, то ще имаме един много сериозен екип от Управителния съвет - академичен екип, в който всеки ще има своята област на действие. Ще има един, който ще се занимава с държавни учреждения, друг с обучението и академичните среди, ще има и такъв за подрастващите. Най-важното, което трябва да се случи, е да разширим основата. Колкото се може повече деца да спортуват. Това ще бъде основна задача на целия Управителен съвет и най-много разчитам на клубовете. Ще премахнем това, че се създава впечатление, че клубовете са собственост на федерацията. Истината е точно обратната - федерацията е собственост на клубовете. Всички идеи, които могат да променят нещо, ще дойдат от клубовете, защото те знаят най-добре как стоят нещата. Ще работим в много тясна връзка с тях. Аз имам своите идеи, но са много важни и тези на клубовете. Ако трябва, ще Общи събрания през два месеца, за да можем да вкараме идеите като принципи на управление, но това ще го достигнем.



 

След това работата с общините, с кметовете и с всичко, което ви дойде на акъла, ще го вкараме вътре. Тази летаргия не може повече да съществува и не бива. В момента разговарям с клубовете, мисля, че е мое задължение като кандидат за президент на федерацията да обясня на всички какво ми е виждането за развитието на баскетбола. Това всичкото ще го направим заедно. Служителите от федерацията не могат да го направят. За тях най-страшното е промяна на статуквото, за да не се натоварят с повече работа. Всички тези дейности ще изискват финансиране, затова ще работим, за да осигурим по-голям бюджет от този, който е в момента. Нещата не са сложни, нищо ново няма да измислим от това, което е измислено досега. Трябва само да видим как го правят другите страни - тези, които са по-напред. Нов баскетбол не мога да измисля. 


Трябва да се работи изключително много с подрастващите. Да намираме все повече деца, да откриваме центрове в други градове и градчета. Това е работата, която трябва да се свърши. От многото подрастващи, все ще излязат тук-таме таланти, които да попълнят националните отбори. Другото е развитието на треньорите. Ще изградим строга схема за кариерното им развитие. Не може треньор, който вече 5 пъти става републикански шампион в своята възраст, да не е селекционер на националния тим. Не може брат му, синът му, чичо му да стават треньори. Да се въртят едни и същи, които дори и нямат отбори. Така ще дадем увереност на тези хора, които работят добре, че има смисъл от техния труд. Иначе те ще хвърлят топката и ще казват: “Хайде, играйте”. Така те ще се стремят да учат децата да стават добри, да напредват и да знаят, че ще бъдат възнаградени като станат треньори на юношески национален отбор, оттам на мъже, а след това може да ги забележат и в чужбина, което също е много важно. Това са дребни неща, които са много важни.



Несправедливостта отблъска най-много, особено в спорта. Там нещата са кристално ясни - има победител, има и победен, има човек, който работи добре, има и такъв, който не го прави. Така трябва да се решават нещата и да бъдат справедливи. И така ще ги направим, ако бъда избран.



Аз нищо лошо не мога да кажа за Георги Глушков, ние сме в много добри отношения. Даже първо на него му казах, че ще се кандидатирам. Беше редно да му съобщя аз, а не да научава от друго място. За шансовете да те изберат трябва да се работи. Трябва да ходя по цели месеци по страната при клубовете, за да им обяснявам какво ще направя, как ще бъде. Това става с убеждаване. Отборите реагират положително. Няма здравомислещ човек, който да работи в тази сфера и да не иска нещата да вървят добре. 



Аз съм дал пример как се работи - аз създадох Академик от нулата и го направих най-бързоразвиващия се отбор в Европа. Учудихме цяла Европа с този отбор. Когато нещата се правят правилно и целенасочено, нещата започват да функционират. Не може да искаме от служителите да работят повече, когато получават между 650 и 1000 лева заплата. За това нещо трябва да се работи денонощно. Няма такова като “свърши ми работното време”. Там се работи денонощно. И спортистите са на същия принцип - тренират сутрин и вечер, събота и неделя няма. Така трябва да са и служителите, като за това трябва да получават и съответото си възнаграждение.



Не се страхувам", споделя Боянов за събитията през 2008-а, когато, по думите му, цялата държава е била изправена срещу неговия опит да застане начело на федерацията. "Сега тези, които ме заплашваха, са се покрили много дълбоко, защото те се страхуват. Те и тогава не са ме уплашили, но тогава успяха да вдигнат цялата държава срещу мен. Президентът на един клуб ми бе заявил, че е получил заплахи от петима народни представители да не гласува за мен. Разбирате ли каква люта битка беше. И накрая ме победиха с пет гласа. Бяха впрегнали мутрите, полицията и всичко възможно. 


"Това всичко е на лична основа", обобщи Боянов за различията в аматьорския баскетбол. "Няма да допусна да се преследват такива лични цели. Аз съм бил винаги за това да бъдем заедно и обединени. Трябва всички да сме в една посока. Ние не сме толкова голяма държава, не сме и малка, за да сме разединени. Сега не мога да кажа какво ще предприема с това, но съм “за” да бъдем заедно. В никакъв случай няма да тръгна срещу ББЛ, няма да тръгна и срещу НАЛБ. Аз ще тръгна с тях. Това, че има толкова много отбори, е прекрасно. Аматьорски са, но е прекрасно. Аз няма да бъда човека, който ще се раздува. Не искам да ме оценяват като човек на този или на онзи. Аз съм човек на принципите, които споделих. Най-важното е баскетболът да върви напред. В момента той е замръзнал в една долна мъртва точка", завърши Владимир Боянов.