Публикуваме материала на Влади Лазарова от sportal.bg без съкращения, а коментарите оставяме на вас. 

Да вкараш Сливен в елита съперничи с автогола на Вуцов от 1966 г.

Тъжна е реалността в българския баскетбол за местна консумация. След втория кръг на т. нар. НБЛ май е време да свалим картите на масата. И да си признаем, че дали е лига или е държавно първенство, все тая. И все така ще продължава да звучи измислено за ушите и изглежда нелепо за очите за пред хората от белите държави. Каква ти лига, какви ти правила, какви ти промени? Всичко си е като преди година. Само напъните ни са по-големи. Както и игричките, че все нещо правим. Един на друг хвърляме пясък в очите и се заблуждаваме. Симулираме активност и трудова повинност. Глупости. Вътрешният шампионат е трагедия, разликата в класите между част от отборите зее като кратера на вулкана Етна.

Вкарването на Сливен сред осемте "най-добри" с лекота може да си съперничи по грандиозност с автогола на Иван Вуцов от Mондиала по футбол в Англия’66. Ръководството на НБЛ плонжира атрактивно, така както тогава Вуцата забожда топката в мрежата на България в мача срещу Португалия. Попадението му и до днес е считано за връх на сладоледа в историята на световните първенства.

Автоголът с ликвидирането на Балкан за по-малко от 24 часа и прокарването на Сливен там, където въобще не му е мястото, е връх на глупостта. Видя се още в първия им мач. След като ЦСКА със селекция от анонимници, с чисто нов тим, в който класата е Бозов и никой друг, те тупка като брашнен чувал с 20 точки, какво да очакваме нататък? Ако баскетболът бе дартс или кегелбан, надеждата, че през остатъка от сезона Шарет ще обуе чорапите на Джордън, щеше да бъде реална.

Но не е. В Сливен хорицата си вършат работата като пчелички. Бачкат здраво и се борят, колкото им позволяват възможностите. Но накрая бяха гилотинирани, като на всичкото отгоре трябва да се радват. Защото имат промоция за "елита". Присъствието на тим, който е обречен да бъде боксова круша, сваля и без това ниската летва на родните стандарти. Лукойл ще изиграе още един тъповат мач, без интрига. Както и Левски, Черно море, Спартак, Ямбол.

За съсипията в Балкан оправдание няма. Там доказаха, че са от един дол дренки в управлението. Пълни некадърници и бездушници, които на всичкото отгоре не си заслужават отбора. Но само за да се направим на принципни, да изпъкваме със селска показност как ръководим със здрава ръка, ликвидирахме интригата от двубои като тези в Ботевград. Понеже НБЛ щеше да загине, ако бе изчакала още седмица с решението си. И понеже всеки един от останалите участници е чист като момина сълза откъм финансиране и организация.

На строги господари може да се правим едва когато превърнем баскетбола в печеливш бизнес. Това става с гъвкавост, не с изхвърляне. И докато този момент дойде, ако въобще някой ден дойде, демонстрации като тази ще ни заравят краката още по-надълбоко в пясъка. Остава да добавим: Приятно гледане!