Нашият съгражданин Цветан Цеков пред agro.bg:


Държавата трябва да промотира биохраните чрез различни програми и кампании


Пионер в производството на биоплодове у нас е Цветан Цеков. Отдал се на щадящото околната среда земеделие от почти 20 години. В стопанството му се отглеждат биологични ябълки, круши и вишни на площ около 1800 дка. Продукцията основно е за експорт.


- Г-н Цеков, защо био?


Избрах производството, което е свързано с биологични храни, поради няколко основни причини. Една от тях е, че България има уникални почвено-климатични характеристики, благодарение на които могат да се отглеждат чисти плодове и зеленчуци и не само. Освен огромното предизвикателство да произвеждаш натурална храна, растящото потребление и търсене са също така част от мотивацията ми да се ориентирам в тази посока.


- Какви са предизвикателствата?


Принципно производството на плодове и зеленчуци е изключително трудно. В началото не може да очаквате някакви удовлетворителни резултати. Това е може би основната причина биопроизводството да не се развива, но това пък е част от предизвикателството за мен като човек, който не се плаши от трудностите. Още повече, че когато започнах да работя в тази посока, нямаше реални производители и биопродукция. Нишата беше много голяма. Това беше предпоставка за развитие на успешен бизнес, това е една сериозна мотивация, тъй като в днешно време пазарът е презадоволен от всякакви производства и когато се отвори ниша и когато си първи в нея и естествено, ако си успешен, имаш много сериозни пътища за развитие.


- Какво е мястото на биопроизводството в Европа?


Биологичното производство е сектор, който трябва да бъде много бурно развиван, за да може да бъде част от тази глобална стратегия за опазване на околната среда и на света. Виждате, че то е включено и в Зелената сделка. Дори начинът на хранене на новото поколение се променя, което е свързано с преминаването към така наречените растителни диети. Увеличава се процентът на хората, които се хранят с чиста храна. Безспорна е ролята на биологичното производство за чиста природа, за чиста земя, за чиста почва, за чиста вода, за чист въздух, за абсолютно всичко.


- Как се научихте да произвеждате био?


Желанието да се научим да произвеждаме чисти плодове беше толкова силно и голямо, че първите реколти, които бяха тотално провалени, не ни демотивираха. Това е много дълъг процес. Изследваш жизнените цикли на растенията, тяхното развитие по отношение на околната среда, за да можеш с природни средства да ги защитиш от всички болести. Към днешна дата може да се каже, че имаме наше собствено ноу-хау, което е уникално. Ние ползваме наши методики, плюс някои световни практики, в резултат на което смея да твърдя, че това, което произвеждаме,  е с качество на световно ниво. Достигнали сме до едни фантастични висини.


Ако не можеш да произвеждаш качествена продукция, не можеш да се реализираш на фреш маркета, на директния пазар. Крайният клиент не е наясно колко усилия и колко знания са необходими, за да можеш да реализираш продукт, който на външен вид не се различава от конвенционалния такъв.


- Защо биопродуктите са по-скъпи? Директните продажби към клиента не осигуряват ли по-достъпни цени?


Първо, колкото по-малко посредници има по веригата, толкова по-добре. Ако по веригата има две или три звена, съответно стоката много поскъпва и затруднява реализацията. Една от политиките, които водим в нашето стопанство, е биологичните продукти да могат да поевтинеят до такива нива, че разликата с конвенционалните да не е много голяма. Така че, късата верига е разковничето на това да може стоката да бъде достъпна до масовия потребител.


Ако не се спазват търговските принципи и продуктите минават през различни посредници, се оскъпяват и в някои случаи стават на много неатрактивна крайна цена. Това също е лимитиращ фактор за реализацията.


- Вярва ли българинът в биото?


Има много хора, които не осъзнават и не разбират какво значи биологично производство. Просто го игнорират като краен продукт и не оценяват какви са ползите и какви са предимствата да консумираш биологични продукти.


Има плодове и зеленчуци, които не са произведени по биологичен начин и те са, меко казано, токсични за консумация. Една ябълка, произведена по конвенционален начин, се третира между 15 и 20 пъти. Когато редовно се консумира такъв плод, знаете ли за какво натрупване в организма става въпрос и за какъв ефект.


- Как се развива пазарът?


Преди 7-8-10 години беше немислимо да реализираш биологична продукция в търговските вериги. В последните години в големите вериги има биологични щандове и започнаха да се стесняват маржовете. От миналата година, а и тази, има търговски вериги, които вече предлагат на цената, на която ние продаваме, почти без печалба. Разбира се, това минава през различни промоционални кампании.


Смятам, че в тази посока трябва да се върви. Има разбиране. Смятам, че не е далече времето, когато биологичните продукти ще бъдат пригодени за масово потребление. Т.е. ще могат много хора да си ги позволяват.


В Европа и по света има ръст на продажбите с 6-7-8% всяка година. В България в последните години започва едно раздвижване и специално ние, като производители, може би и за това, че сме първи на пазара, нямаме проблем с реализацията.


- Как успяхте в този труден бизнес?


Много са факторите. Не е въпросът само да можеш да произведеш един продукт. Чисто логистично от А до Я трябва да бъдат завършени процесите. Да имаш бази за съхранение. Да имаш необходимата транспортна логистика, за да можеш да ги реализираш до крайния потребител. Съответно подходящите амбалажи. Подходящите опаковки. Подходящата сортова листа. Не можеш да продаваш на пазара сортове, които не са познати.


Друго предизвикателство е това, че добивите при биопроизводството са два-три пъти по-ниски. Една от причините е, че не се ползват такива агресивни химични торове, които да гарантират количество на продукцията. Също така, средствата за растителна защита са в пъти по-скъпи от химичните аналози. Така биопроизводителят има в пъти по-високи разходи и себестойността на единица продукт става по-висока. За да не се получават такива диспропорции, трябва да има политика за подпомагане на биологичните производители, за да може да се компенсира част от тези разходи и за да може крайният продукт да не е в пъти по-скъп от конвенционалния.


- Какво подпомагане се получава за биоземеделие в България?


За производството на биологични плодове се получава субсидия от 100 лв./дка, която по никакъв начин не може да компенсира и малък процент от огромните разходи. Със сигурност това, което се плаща, не е достатъчно, за да може да се прави истинско качествено производство.


- Субсидиите мотивираха ли нарояването на биопроизводителите?


Аз се занимавам с биологично производство почти 20 години. Бях първи. След това станаха 20-50-100 и преди 2-3 години вече почти 7 хиляди биологични производители бяха регистрирани, сертифицирани. Оттам насетне би трябвало да има продукция от тези седем хиляди биологични производители. Да, ама не! На пазара, като се огледам в нашия сектор плодове и зеленчуци, са няколко колеги, ние и до там. Какво се случва. Тъй като има някакво подпомагане, а в България е модерно да се усвояват субсидии без никой да полага съответните усилия, се навъди една огромна армия от биопроизводители. Така я наричам аз импотентна, която демонстрира, че произвежда, а всъщност не произвежда нищо и усвоява средства. Много от тях предпочитат да не произведат нищо и да си получат едни пари наготово. Заблуждават администрацията с фалшиви документи. Тъй като разходите за единица продукция са много големи, а когато не произвежда нищо, подпомагането му е чиста печалба. Това е цялата история с биологичното производство на България.


С правилните политики, с правилните стратегии можем да бъдем зелената градина на Европа. Това съм го казвал преди 15 години. С тези уникални почвено-климатични характеристики. С тези възможности. С чистата почва.


- Какъв трябва да е един биопроизводител като характер и мироглед?


Трябва да има философията и мирогледа на бореца. На човек, който е свързан с природата. Биоземеделието не е за хора без воля, без характер, но като цяло е предизвикателство да се бориш с околния свят и почти с никакви възможности да създаваш нещо, което да дарява здраве или да опазваш здравето на хората. Аз лично съм удовлетворен от това, че правя нещо, което е полезно за нашите деца, за нашите приятели и за многобройните наши клиенти.


- Какви политики са необходими, за да се развие потреблението и съответно производството?


Необходима е информационна политика и подкрепа от страна на държавата. Има няколко посоки, в които трябва да се работи. И аз смятам, че се работи. От миналата година в програма „Училищен плод” се въведоха от четири до шест доставки на биопродукти. Естествено на тези деца би трябвало да бъде обяснено какви са ползите. Каква е разликата между биологичните плодове и конвенционалните. Тези политики трябва да започнат още от училищата. В Европа тези програми включват между 80 и 100% само биологични плодове и зеленчуци.


Също така - самите търговски вериги трябва да отдават по-голям процент на търговските си площи за биологична продукция. Самата държава трябва да промотира биохраните с различни програми и кампании. А ние нямаме истинска политика и стратегия. Работи се на парче. Трябва да се работи за устойчиво земеделие.


Трябва да има политики за подкрепа на земеделците да реализират продукцията си. В Европа в обществения сектор са допуснати с предимство местните производители. Има политики по отношение на износ в трети държави.


- Какво е Вашето послание към тези, които се страхуват да се захванат с биоземеделие?


Да не се страхуват. Да се допитват. Да търсят технологии. Да се учат от опита от успешните производители. Да се обединяват.