Преди няколко дни показахме снимки на част от мостовете в с. Лопян. Поводът за този материал е  уникалното явление – мостовете, не като архитектура, а най-вече заради техния брой. Наистина, навремето зевзеците в селото говореха от чист местен патриотизъм, че дори в Лондон над Темза няма толкова мостове. Тогава го нямаше интернет и Гугъл да ни каже, но сигурно там са повече. За сега се знае, че са най-много   в Будапеща. По-важен беше да се поддържа местният патриотизъм. 

В Лопян са 21, като на три места са поставени широки тръби: при Иван Лалов, Иван Делийски и Въсю Лаков. 

Местонахождението на селото, от двете страни на р.Стара река, предопределя наличието на толкова мостове. Дължината му е около 5 километра. От двете страни на реката са разположени на две улици в почти непрекъсната линия са построени повече от 400 къщи, които за съжаление в днешно време повечето от тях са празни. Къщите, както  мостовете и подпорните стени над самата река са строени в първите години след Втората световна война. Когато страната се отърсваше от разрухата и немотията.

Така наречената „главна улица” е част от междуселския път Малки Искър-Ямна. Втората е от другата страна на реката. На местата, където има долове, хората са направили стабилни мостове. С тях се увеличава общият им брой.

От всичките мостове 9 са над реката, а останалите, както казах, са над деретата които пресичат двете улици на селото.

Над реката са: 

- Каменният мост, който е в началото на селото и е най-старият. Правен е през 1941 година. От него започва и втората улица на селото. Тя се прекъсва на две места и е по-къса от „главната”. 

От стари хора см чул,че дядо Цочо Майсторов от Брусен е построил каменният мост в Лопян и каменните мостове в Брусен, училището в Лесидрен и много други обекти. Характерно за тези мостове е извитата аркова каменна подпора, използвана при строежите на Кольо Фичето. За съжаление някои от каменните парапети преди години бяха паднали. Един от тях беше в реката, извадиха го и го поставиха на мястото му. Другите възстановиха по същата  форма с цимент.

Останалите мостове са правени първите години след края на Втората световна война. Някои са заменили много старите дървени, а има и такива, които са прекарани на нови места, като при Петко Христов срещу ресторанта. Преди този мост, имаше дървен по-нагоре, срещу Пенко Марков, до къщата на Вельо Колев, но го събориха и направиха бетонен транспортен до Петко Христов. 

Два  от мостовете - при Васил Лазорв и Пацо Цаков са само за двете семейства. 

Към кметството беше сформирана строителна група, която е построила повечето от новите мостове. Тази група е иззидала и подпорните стени от двете страни на реката. Съставът и отговорника на тази група се променяха с годините. От селкоопа, чрез Общината и от някогашното ТКЗС, се отпускаха строителните материали и превозните средства. 

Всеки мост си има своята история. Основното им предназначение е да улеснят връзката на хората от двете страни на реката и най-вече достъпа им до търговските и други обекти.

При определяне на мястото на останалите мостове съм използвал имената на хората по местното наречие, с уговорката, че много вече ги няма: 

- При къщата на Кольо Личов срещу Пейо Пеев /пешеходен телен мост/.

- При Коопа срещу къщата на Гето Матьов и Иван Иков.

- Срещу къщите на Петко Христов и Лазар Джиганина.

- Пред ресторанта в центъра на селото. /бетонен пешеходен мост/.

- Под училището за къщата и имоти около нея на Пацо Цаков /пешеходен мост от релси за основа/.

- Селският мост. 

- Срещу къщата на Васил Тодоров, пред тази на Стефан Станев

- Пред къщата на Убен Мишов. Това е последния мост над реката.

Останалите мостове на „главната улица”:

- При оборите на някогашното ТКЗС. Това е първият в чертите на селото.

- При къщата на Начо Марков

- До къщата на Станьо Байков / Байкова пишура/

- Над същия дол има още един мост на улицата към Кръстьо Доков.

- На тази улица има и още един мост при казанджийницата на селото.

- До къщата на Дойно Цольов

- До къщата на Иван Делийски са поставени тръби на мястото на някогашен мост   

- Над Лесков дол под Църквата

- До къщата на Въсю Лаков и двора на училището – с тръби.

- По-нагоре над Лесков дол срещу къщата на Васил Лазаров

- След селския мост, пред отклонение на улицата към Никола Генов

От другата страна на реката:

- До къщата на Пенко Илиев

- До къщата на Иван Лалов имаше мост, но е заменен с тръби.

 Както вече казах, разположението им е такова, че да улеснява достъпа на жителите на селото до търговските и други важни за живота им обекти: училището, фурната, ресторанта, магазините...

С изключение на телените - до фурната, пред ресторанта и този за Пацо Цаков, които са само пешеходни, всички останали са транспортни.

 

 

Текст и снимки: Христо Христов