Едва 5% от бюджета, отделян за остеопороза в България, се предвижда за профилактика на заболяването


Ситуацията у нас: Малко изследвания и малко лекуващи се за остепороза


Според проучване на Министерството на здравеопазването, 17% от българските жени имат остеопороза, което в цифри означава около 426 000 жени над 50 години и 160 000 мъже в същата възрастова група. Разпределението в зависимост от вида фрактура е както следва: над 30 хил. жени с бедрена фрактура, над 36 хил. жени с известна такава прешленна фрактура (много жени не попадат тук, поради факта, че не са наясно, че имат такава фрактура, тъй като тя настъпва поетапно без ясно изразена съпътстваща болка), с други остеопорозни фрактури - над 225 хил. жени.


В цял свят има значителна разлика в броя на лекуваните и тези, които имат нужда от лечение. За Европа т.нар. „терапевтична дупка“ е около 60%, а за България е около 95%. Според данните общият брой на лекуваните за остеопороза българи е около 25 хил. души, като реалният брой хора, страдащи от заболяването, вероятно е в пъти повече.


Данните бяха изнесени по време на убенир, организиран от Националната пациентска организация по повод Световния ден за борба срещу остеопорозата. В него участие взеха доц. д-р Пламен Попиванов, д.м, началник Отделение по клинична дензитометрия и д-р Наталия Темелкова, Отделение по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания към УМБАЛ „Александровска“.


Доц. Попиванов подчерта, че остеопорозата е определяна от Световната здравна организация като третото социалнозначимо заболяване, поради редица причини. Една от тях е броят на смъртните случаи при пациенти с клинична фрактура в рамките на 1 година след получаването й. Към тези данни се добавя и огромният процент от хора с фрактури, които срещат трудност или невъзможност да извършват ежедневните си рутинни дейности вкъщи или навън. Именно поради тези ограничения и рискът, до който може да доведе остеопорозната фрактура, заболяването се възприема като заплаха за независимостта на човек. Експертът наблегна на важността от профилактирането на паданията, в която профилактика освен, че се включва избягване на всеки риск от инцидент, участват и контролът на лошото зрение, нестабилността, приемът на множество медикаменти или неврологични нарушения, водещи до повече падания с напредване на възрастта и съответно до по-голям риск от счупвания.


Според данни на Международната фондация за остеопороза счупванията, дължащи се на остеопороза, имат опустошително въздействие върху милиони хора по света и водят до огромни социално-икономически разходи за обществото и системите на здравеопазване. За справка, в България годишно се отделят 45 млн. лева за справяне с това заболяване, като 2/3 от сумата се отделя за лечение на новонастъпили фрактури, 1/3 за подпомагане на хората със стари фрактури, в това число се включват и социалните помощи, а фрапиращото е, че едва 5% отиват за профилактика на заболяването.


„Основна цел на лечението при остеопороза е предотвратяване или намаляване на фрактурите от минимална травма, а лечението на всеки човек трябва да се извършва по индивидуален терапевтичен план“, обобщи д-р Темелкова в рамките на презентацията си. Тя обясни, че златният стандарт в костната диагностика е двойната енергийна рентгенова абсорбциометрия (DEXA), която е налична и в България, и обърна внимание, че е важно, когато човек прави проследяване за стойностите на костната си плътност, да го прави на един и същ дензитометър, тъй като сравняването на резултатите от различни марки апарати не е препоръчително. При такова проследяване е изключително важно да се съпоставят измервания с идентично позициониране и да се отчита и най-малката значима промяна. Непознаването на тези основни правила много често в ежедневната практика води до неправилни заключения по отношение на ефекта от провежданото лечение и съответно неправилни терапевтични решения.


Двамата лектори се обединиха около заключението, че остеопорозата е честа, но лечима болест и призоваха да се говори повече по темата, не само около Световния ден за борба с остеопорозата, като се предоставя актуална и достоверна информация. Събраните до момента данни показват необходимостта от комплексно въздействие за ограничаване на остеопорозния и фрактурен риск, преди първата фрактура.


В рамките на последвалата дискусия и отговори на постъпили въпроси от зрителите, стана ясно, че сред основните предизвикателства пред пациентите са липсата на симптоми и незнанието, че имат заболяване, липсата на профилактични програми и получаването на информация от недостоверни източници. Същевременно много от пациентите се колебаят да се лекуват поради вероятни странични ефекти, които ефекти според направените проучвания са пренебрежително малки. Позитивното е, че в последните години се наблюдава тенденция към повишаване на интереса към темата както сред жените, така и сред мъжете.


 За остеопорозата


Остеопорозата е костно метаболитно заболяване, правещо костите порести и водещо да счупвания при минимална травма. Костната плътност се повлиява от генетиката, хормоналния статус, храненето, физическата активност, медикаментите, други заболявания и вредните навици. Профилактиката, навременната и точна диагноза и правилното лечение биха намалили значително тежестта на проблема. Лечението на остеопорозата е възможно и необходимо и се базира на индивидуалната оценка на риска от фрактура. То трябва да се провежда с подходяща терапия и с достатъчна продължителност, за да бъде ефективно. 


Рискови за развитие на заболяването са хората над 50-години, които не консумират достатъчно млечни продукти, които са пушачи и консумират активно алкохол. Обездвижването и недостатъчният прием на витамин Д са другите два фактори, които имат връзка със заболяването. От изключително значение е да се започне с профилактиката на остеопорозата още в ранна детска възраст, посредством подходящ двигателен режим и достатъчен прием на вит. Д.


Други фактори, които имат отношение към костната плътност, са наличието на различни заболявания и съответно приемът на медикаменти. Сред тези заболявания са ревматоиден артрит, заболяванията на щитовидната жлеза, на бъбреците, лечението с кортикостероиди, щитовидни хормони, антидепресанти и антикоагуланти. Половите хормони са с ключово значение за поддържането на баланса между костно изграждане и разграждане. Ранната менопауза и антихормоналното лечение при някои злокачествени заболявания ускоряват костната загуба.


Информацията е предоставена на botevgrad.com от Националната пациентска организация.