Спи Дяконе! Не се събуждай!


Остани в незнайния си гроб!


Добре си ти. От там не виждаш...


съдбата на достойния ни род.


Не виждаш майките, които днес не раждат.


Стариците край кофите за смет.


Бащите с джобовете празни,


в ръцете с куфари и здравец за късмет.


Децата са ни вече на изчезване.


Селата мъртви. Пусти градове.


Строим хотели, паркинги, гаражи.


Край просяка минава БеЕмВе.


Те детството си в сънища сънуват,


стаена скръб в очите им гори.


...Спи Дяконе! Не се събуждай!


Добре си там под тази черна пръст.


Завиждам ти за туй, че не дочака


мечтите си разпънати на кръст.


Източник: /Поглед.инфо/ Златина Великова