По повод 24 май и по почин на политолога д-р Рада Коджабашева Списание 8 внесе отворено писмо до президента с няколко искания, свързани с все по-ширещото се в общественото и медийното пространство налагане на двуезичие. Писмото цели да насочи вниманието на държавния глава върху належащата нужда от опазване на българския език от латинизация. В него се настоява да бъде сезиран Конституционният съд за нарушение на чл. 3 от Конституцията на РБ („Официалният език в републиката е българският.”) от страна на държавни и общински учреждения (като МРРБ, омбудсмана, Столичната община и др.), които в официалните си преписки с гражданите отправят съобщения на български и на български с латински букви или на български и на английски език. В писмото също така е поставено искане да се вмени на Съвета за електронни медии да изисква от средствата за обществено осведомяване чист български език в националния ефир, за да се намали употребата на чуждици.


Писмото е с благословията на космическия глас Валя Балканска и е подкрепено от редица обществени личности и институции: Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, директор на издателство „Български писател“, маестро Йордан Камджалов, Виктория Бешлийска, авторът на „Глина“ и на „Сърце“, Розмари Де Мео, автор на „Стопанката на Господ“ и „Зарана“, д-р Румен Петков, главен редактор на медията „Поглед инфо“, проф. доктор на филологичните науки Ваня Добрева, проф. д-р Боян Дуранкев, доц. д-р Мариета Иванова-Гергинова, Институт по литература към БАН, българиста Албена Копринарова, Асоциацията на българските училища в чужбина и др. 


Публикуваме пълния текст на писмото, което е получено и на редакционната поща на botevgrad.com: 


С благословията на космическия глас на България - Валя Балканска 


Уважаеми г-н Президент! 


Обръщамe се към Вас предвид правата, които Ви дава чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България, а именно да задействате Конституционния съд във връзка с нарушаване на чл. 3 от Конституцията на Република България, според който официалният език в България е българският. Първо се обърнахме към омбудсмана, но той има ограничени правомощия и не е в правото си да сезира КС за нарушения от страна на държавната и общинската администрация, както и на множество юридически лица на територията на РБ, които в официалните си писмени съобщения и общувания използват български език с латински букви или направо английски език. Уважаеми г-н Президент, обидно е в България държавната администрация и търговците да общуват с нас чрез латински букви или на английски език. Няма нито една правна причина, поради която в България да се въвежда двуезичие, каквото е имало само по време на византийското и османското владичество. От опит разбираме, че официалните отговори на омбудсмана на Република България и МРРБ са двуезични - на български език и на български език с латински букви. От отговор на омбудсмана 2368/ 4.04.2023 г. разбираме, че това се налага съгласно Закона за транслитерацията от 13.03.2009 г., последно променян през 2019 г. Според чл. 2 той се прилага относно дейността на органите на изпълнителната власт и на тяхната администрация, а според чл. 3 той касае само добавка в наименованието на географско име, исторически личности, географски означения и картографиране. В Закона за транслитерацията не се пояснява дали това задължение е валидно при общуване с български граждани, което го прави спорен от гледна точка на съобразността му с чл. 3 на 2 от 5 Конституцията и въвежда в хипотеза за нарушаване на човешките права на българските граждани, които се оказват длъжни да приемат двуезично или поне двуазбучно общуване, при условие че Конституцията изрично постулира - официален език в България е българският. Въпросният закон е стъпил на разработки по проект „Разбираема България“ 1 , финансиран от Министерството на държавната администрация и административната реформа, осъществен от БАН. Самото име на проекта носи дълбок символ на липса на самочувствие, което е обидно, а законът става основа на латинизацията на българския език. 


Затова с настоящото писмо Ви молим: 


1. Да сезирате Конституционния съд за нарушение на чл. 3 от Конституцията на Република България от всички държавни и общински институции (МРРБ, омбудсман, Столична община и други), които в официалните си преписки с гражданите на Република България съобщават на български и на български с латински букви или на български и на английски (доказателства - в приложението). Официалният език е български и не бива да се допуска двуезичие. 


2. Да поискате от Конституционния съд да разгледа как Законът за транслитерацията и подотчетните му нормативни актове се съотнасят към чл. 3 от Конституцията, като поискате да установи дали е налично нарушаване на човешките права на българските граждани, а именно правото на роден език, в случаите, когато съобщението, отправено към българско лице, е двуезично. В тази презумпция влиза и незаконовото допускане на двуезичие при административно общуване без оглед на лицето, към което е насочено. 


3. Да защитите правата на българските граждани да получават писма и съобщения от държавните и общинските институции, както и юридическите лица единствено и само на български език с български букви. Чуждестранните граждани са длъжни да си осигурят превод, така както ние сме длъжни да си осигурим превод 1 Транслитериране на българския език с латински букви по проект „Разбираема България“ | Община град Добрич (dobrich.bg) 3 от 5 във всяка една държава в чужбина, защото никой във Великобритания, САЩ, ЕС, Турция, Китай, Египет и т.н. не ни пише на собствения си език с кирилица, камо ли направо на български език. 


4. Като обединител на нацията да бъдете и защитник на нейната идентичност и да обсъдите с политическите партии техните намерения за опазване на българския език от латинизация, в това число: 


- да сътворят законодателство съгласно чл. 3 на Конституцията, на базата на което да се изисква държавната администрация, нейните служители, юридическите лица и други стопанско активни лица да използват единствено и само български език за всички официални способи на реклама и общуване в Република България (такова законодателство има в над 100 закона и законодателни акта, но видимо не се спазва); 


- преименуването на официалните интернет адреси с български думи и букви, каквито може да се закупят от ИМЕНА.БГ, поддържани от Информационни системи (пример: да се замести president.bg с президент.бг); - да се постави за разрешаване на ниво ЕП проблемът с неприемането на кирилските знаци като букви в имената на адресите в световната мрежа (към момента те се заместват със знаци – справка Информационни системи); 


- да се вмени на СЕМ отговорност да изисква от средствата за масова информация в Република България чист български език в националния ефир, с което значително да се намали употребата на чуждици; 


- да се вмени на МОН отговорност да изисква от авторите и издателите на учебници в Република България чист български език, с което значително да се намали употребата на чуждици. 


Президентската институция е символ на обединението на народа, а буквите са символ на идентичността му. Нека след време не се срамуваме от поколенията, че сменяме кръвоносната система на нашите свещени ценности с чужда и чужди , и то в съдбоносните времена на кръговрата. 


Великите сили не го правят и затова са весили. 


С уважение: 


1. Д-р Рада Коджабашева, политолог, автор на „Политическият риск за обществото“. 


2. Розмари Де Мео, автор на „Стопанката на Господ“ и „Зарана“


3. Виктория Бешлийска, автор на романите „Глина“ и „Сърце“ и блога „По дирите на думите“


4. Ганета Сагова, издател и главен редактор на Списание 8


5. Доц. д-р Елена Симеонова, УНСС, зам.-декан по учебната работа във факултет „Международна икономика и политика“, автор на „Политическият риск. Анализ, оценка, управление“


6. Светозар Казанджиев, писател, удостоен със званието „почетен гражданин на град Смолян“, автор на 17 книги, сред които е романът „Съдба“


7. Албена Копринарова, българист и редактор, инженер на информационни системи. 


8. Валентина Робова, учителка по български език и литература при ППМГ„Васил Левски“, гр. Смолян, постигнала най-висок резултат на НВО X клас за учебната 2021/2022 г. в Смолян


9. Тодора Барбудова, завършила икономика и информатика, зам.- директор на банка. 


10. Палома Илиева, гражданин на България и Израел, живее в Израел от 1999 г., журналист, сътрудник на „Израел Дипло“ – Diplomatic world in Israel. 5 от 5 


11. Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, директор на издателство „Български писател“, автор на 21 поетични книги


12. Асоциация на българските училища в чужбина – АБУЧ, с упълномощен представител Петя Цанева, основател и директор на първото Българско неделно училище „Св. Иван Рилски“, Мадрид, Испания


13. Д-р Румен Петков, главен редактор на медията „Поглед инфо“


14. Милена Рашкова, дългогодишен учител по български език и литература, носител на най-високото отличие, присъждано в образователната система на България – „Неофит Рилски“.Член на състава на националните комисии за проверка и оценяване на изпитните работи от ДЗИ и НВО VII и X клас. Автор на учебници и помагала по български език и литература 


15. Доц. д-р Мариета Иванова-Гергинова, филолог, Институт по литература към БАН. 16. Людмила Вълчева, адвокат и правен медиатор


17. Проф. доктор на филологическите науки Ваня Добрева, изследовател на българска литература и култура, УниБИТ


18. Проф. д-р Боян Дуранкев, преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации, УНСС и ВУЗФ, автор на над 70 статии, студии, книги


19. Динка Александрова, архитект и съсобственик на Списание 8


20. Марек Каравелов – визионер, наследник на Каравеловия род 


20. Маестро Йордан Камджалов