Кристина е на 19 години от Врачеш, завършила е ботевградската природо-математическа гимназия. От една година е студентка в Софийския университет, специалност българска филология. Преди дни от печат излезе нейната първа поетична книга „Тишините ни са чути“.


Едва 10-годишна тя губи баща си и тогава написва първото си стихотворение „По този начин се научих да изразявам емоциите си чрез писане. Тогава, когато нямаше с кого да говоря, с кого да споделя, точно това беше начинът да изразя себе си“ – казва Кристина.


„Всяко едно стихотворение, всеки един стих е състояние, през което не съм разбирала, че съм преминавам в определен момент.“ – допълва тя.


Кристина е позната на публиката в Ботевград, но като певица. Има много изяви на сцената, явявала се и на редица музикални конкурси. В крайна сметка обаче е решила да се посвети на литературата, а пеенето да остане като нейно хоби. 


Предлагаме Ви стихове от първата книга на Кристина Боновска.


Нищо лично


Остави ме


да си мисля, 


че ти липсвам.


Че съм нужна,


че се сещаш, 


че не писвам.


А зад гърба ми


говори,


че съм безлична


и твоето внимание


към мен


е нищо лично.


А вътрешно си знай


и се ядосвай,


че една душа


до теб опитала се е


да се докосне


Събота


Видях те за първи път.


Не помня часа, само знам,


че беше събота.


Никога преди не бях обичал съботите така…


Огнище


Разминахме се някъде


между лъжите,


които изрекохме,


като например тази,


че не чувствам нищо.


И тъй си остана


без да узнаеш,


че си създал в душата ми огнище..


Тишините ни са чути


Ако можеш се бори със съвестта си,


отпусни сега страстта си,


към това да ми говориш,


аз да слушам, ти да се престориш,


че завинаги си тук, 


а всъщност имаме минути,


докато всичко не се срути.


Спокойно. 


Тишините ни са чути.