Благодарност! Това е думата, която най-добре описва какво чувстват пенсионираните служители от Елаците-Мед. Те са благодарни за възможността да работят с професионалисти, за коректността, за социалната ангажираност и подкрепата, която получават, дори след като са се отдали на заслужен трудов отдих. Изтъкват, че Елаците-Мед е работодател, който плаща осигуровки на реалните заплати, че са имали бонуси и всичко необходимо, за да изпълняват задълженията си. 


В навечерието на Деня на миньора седем пенсионирани служители от Елаците-Мед изпратиха благодарствено писмо от името на всички пенсионери до управителя на Геотехмин ООД проф. дтн инж. Цоло Вутов. „Справянето с ежедневните трудности, благодарение на Вашата подкрепа, ни кара да се чувстваме оценени и сигурни. Нека Вашият позитивизъм и добрина никога не стихват и да бъдат пример за човечност за всички!“ – пишат те. 


Традиционно дружеството подкрепя финансово своите бивши работници и служители в третата възраст за Великден, Деня на миньора и Коледа. Целта е да посрещнат спокойни и щастливи празниците. „Благодарим Ви за човечността! Вие сте пример за добродетел!“, пишат още пенсионерите.


Как живеят днес като пенсионери в Етрополе разказват Валентин Василев, Димитър Цолов и Татяна Пенкова, чийто съпруг също е работил в рудника. Те се връщат назад в годините и споделят своите спомени – как са работили, отгледали децата си, както и че някои от тях сега вървят по техните стъпки. 


В рубриката посветена за Деня на миньора ще ви запознаем с всеки един от тях.


Димитър Цолов:


Моята пенсия е почти на тавана 


• Г-н Цолов, разкажете колко години от трудовия Ви стаж са в Елаците-Мед? 


Преди да започна работа на „Елаците“ бях учител в Техникум по дървообработване в гр. Етрополе. Поради финансови причини през януари 1996 г. започнах работа рудника в участък „Взривен“ и 9 г. бях бомбаджия. След това се преместих в цех „МГТЛ“ (Магистрална гумено-транспортна лента)  и бях там 16 г. Пенсионирах се на 53 г. през юни 2021 г., на базата на натрупан стаж и възраст в първа категория. 


• Как живеете, стига ли ви пенсията?


Моята пенсия е почти на тавана. 


• Това се дължи на компанията, която е внасяла през всичките тези години осигуровките?


Ако ги няма тези осигуровки, и пенсията няма да е такава. Работодателите трябва да осигуряват работниците и служителите на пълната заплата! 


• Знаете, че в града има хора, които много харесват компанията, но има и други които упрекват за всичко Елаците-Мед.


Тези, които упрекват фирмата, нямат нищо общо с Елаците-Мед. В града почти от всяко семейство има човек, който работи в рудника и по този начин са добре финансово. Когато започнах работа на рудника, заплатата ми беше 4 пъти по-висока от учителската. И сега не мога да се оплача – пенсията ми е висока - всички са доволни. Два пъти съм получавал медали, през 2019 г. имам и парична награда. Пенсионерите получаваме подкрепа за Великден, Деня на миньора и за Коледа.


Правят доста неща – улица, гимназията, басейна. Правят лятно кино. Този терен беше запустял и изоставен. Каквото и да се направи, все е добре. 


Какво бихте казали на един млад човек който сега завършва и иска да се реализира – бихте ли му препоръчали да работи в Елаците?


Ще ви дам пример с малкия ми син. Завършва МГУ сега работи в дъщерна фирма на Геотехмин. На него му харесва специалността „Разработване на полезни изкопаеми“ и върви по моя път.