В търсене на мед 


На фона на опасенията за недостиг на суровината, Елаците-Мед обявиха доказани запаси на руди от находището над Етрополе за поне още 10 години 


Борис Вълчинов


Напоследък често говорим за зеления преход. Въпреки множеството положителни развития, които трябва да се отбележат – включително по-голямата осъзнатост сред бизнеса и обществото, наличието на вече предприети мерки по темата и пр., не спират да се прокрадват и опасенията, че процесът може да се окаже обречен заради недостиг на ключовите суровини, необходими за осъществяването му. 


Притесненията са и за възможен недостиг на мед. Изчисления показват, че слънчевите и вятърни паркове изискват повече мед за единица произведена енергия, отколкото електроцентралите, захранвани с въглища и газ. Според данни на Copper Alliance електрическите превозни средства използват над два пъти повече мед от бензиновите коли. За да се постигнат целите за нетни нулеви въглеродни емисии, годишното търсене на мед вероятно ще се удвои до 50 милиона метрични тона до 2035 г. според финансирано от индустрията проучване на S&P Global. Далеч не е сигурно, че необходимото количество от червения метал ще бъде налично.


Увеличаване на добива


Въпреки възможността за рециклиране на медта това няма да е достатъчно за покриване на търсенето. Единствената алтернатива остава увеличаване на добива. В този контекст у нас се появиха допълнителни възможности в тази посока. През септември стана ясно, че един от лидерите при добива на медна руда в България – „Елаците-Мед“ АД – част от групата „Геотехмин“, който оперира находището над Етрополе, е оценил възможността за добив на руда за още десет години. Новината беше оповестена пред представители на медиите от инж. Драгомир Драганов, изпълнителен директор на дружеството. Концесията към момента е със срок 2031 г., като процедурата за удължаването ѝ до 2041 г. вече е задействана. По думите на Драганов инвестицията в проекта ще достигне до 1,2 млрд. лева, а основната част от нея ще е за подготовка на кариерата за добива на тези руди,изграждането на съоръжения и покупка на необходимата техника. Компанията е традиционно един от големите инвеститори в добивната индустрия. През 2022 г. стойността на дълготрайните ѝ материални активи е над 440 млн. лв.


Икономическа перспектива


В този контекст решихме да разгледаме работата на „Елаците-Мед“ АД от една различна гледна точка – отпечатъкът на дейността на предприятието не само по отношение на зеления преход и ролята, която България ще изиграе в него, но и по отношение на икономиката и в частност трудовия пазар в страната. 


„Елаците-Мед“ АД е един от най-големите работодатели в България. Компанията попада сред 40-те най-големи нефинансови дружества, като осигурява работни места на над две хиляди души, показват данни на Института по пазарна икономика. Добавената  стойност от дейността на компанията е над 440 млн. лв. през 2022 г. – 0,3% от добавената стойност в икономиката на България. 


Компанията осигурява работа на 0,09% от всички наети в страната и изплаща 0,14% от възнагражденията на наетите лица в икономиката (към 2022 г.), пак по данни на Института за пазарна икономика. За последните 10 години дружеството отчита разходи за персонал от над 600 млн. лв. (2013-2022 г.). Средната брутна месечна заплата в „Елаците-Мед“ АД през 2022 г. е 2 649 лв., което надвишава значително средната заплата в страната и с 10% по-висока от средната заплата за добивната промишленост. 


Каре: „Елаците-Мед“ АД се нарежда сред 25-те нефинансови предприятия в България с най-висок директен принос за домакинските бюджети – разходите за персонал на компанията достигат 88,5 млн. лв. (2022 г.). Общо разходите на компанията за възнаграждения на персонала възлизат на над 88 млн. лв. на година.


Най-преките ефекти от наличието на толкова голям работодател, разбира се, могат да се видят в регионите, в които оперира той – в случая в Етрополе и Средногорието (Етрополе, Пирдоп, Златица, Мирково, Антон, Чавдар и Челопеч). Компанията осигурява 22,2% от всички работни места и 28,6% от работните места в частния сектор на територията на Средногорието и Етрополе. Изплатените брутни заплати представляват 25,9% от общия размер на изплатените възнаграждения в района на Средногорието и Етрополе. 


Каре: „Елаците-Мед“ АД изплаща близо 16,9 млн. лв. като концесионни възнаграждения през  2022 г. Това са 15,4% от всички концесионни възнаграждения за добив на подземни богатства в страната. Половината от тази сума отива в държавния бюджет, а другата половина е за общините, които приютяват предприятието – Етрополе, Мирково, Чавдар, Челопеч и Златица. 


През 2022 г. Елаците-Мед АД отчита плащания от 4,9 млн. лв. директно към бюджета на община Етрополе, което е 67% от собствените приходи на общината. Общият принос на компанията към различни общински заведения и бюджета на община Етрополе достига 6,3 млн. лв. през 2022 г.


Ролята на „умните“ решения в дейността на компанията 


Иновациите и технологиите напредват в развитието си, като минната индустрия не е изключение при внедряването им и успява адекватно да се възползва от тях. В случая на „Елаците-Мед“ АД „умните“ решения водят до увеличаване производителността с 18,9%. Компанията е инвестирала в технологични решения, с които да може непрестанно да проследява работата на машините. Така от диспечерски център може да се открива и следи в реално време местоположението на машината, да се наблюдава дейността и, да се вземат навременни решения при нужда от промени. Операторите на машини могат да използват и бутон за помощ в случай на инцидент. Компанията има собствен медицински център с линейка на място, в който квалифицирани лекари оказват домедицинска помощ. Освен това там се провеждат и редовни профилактични прегледи на служителите. 


Предприятието разполага и с радарна система, която на всеки две минути дава данни за стабилността на стените на рудника. Безпилотен самолет веднъж седмично облита рудника, а снимките се използват за следене развитието на минните дейности. Компанията има и собствена фабрика за производство на взривни вещества. „Елаците-Мед“ АД разполага и с обогатителен комплекс, който се намира в с. Мирково, където иновациите, включително изкуственият интелект, също от години успешно намират своето място.


Технологиите, базирани на възобновяеми енергийни източници, изискват огромен внос на метали и минерали, за да функционират. За да постигне нулеви нетни емисии в световен мащаб до 2050 г., индустрията ще изисква шест пъти повече вложени минерали до 2040 г., съобщава с известна тревога в свой доклад от края на 2022 г. Световният икономически форум. В доклада се добавя, че „секторът безспорно се нуждае от спешна и драстична промяна, за да бъде в крак с енергийния преход. Подхранвайки иновативни решения, минните компании могат да проправят пътя към по-екологична,