Голям интерес предизвика изложбата, представяща най-новите археологически проучвания на крепостта “Боженишки Урвич“. Посетителите проявиха и активност, задавайки въпроси към екипа, извършил проучванията през миналата година.Те са проведени под ръководството на директора на музея Рени Петрова - археолог по професия, и гл. ас. д-р Методи Златков от НАИМ при БАН – София /Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките/, гл. ас. д-р Николай Димитров, който е и част от екипа на Исторически музей – Ботевград, Венета Славова и Николай Маринов - студенти по археология в различни университети. Заедно с директора на ботевградския музей, Венета Славова е участвала в археологическите проучвания на Средновековната крепост Трапезица във Велико Търново.


Екипът се допълва от консултанти – доц. д-р  Деян Рабовянов – НАИМ при БАН, Ренета Караманова – реставратор, Иван Колев – архитект, Владимир Вълчев, извършил геодезическото заснемане на цялата крепост, гл. ас. д-р Николай Шаранков, един от най-известните изследователи на епиграфски паметници, направил естампаж на надписа на крепостта.


На терен са работили с девет работници и доброволци, а при почистващите дейности на крепостта им е оказана помощ от ОП БКС.


Тридесет табла с илюстративен, фотографски, схематичен и текстови материал, проследяват археологическите проучвания на крепостта „Боженишки Урвич“ през 2023 и 2024 година. Монети, керамични фрагменти, фрагменти от накити, ножове, различни сечива са сред откритите находки, които също могат да се видят.


„65% от материала е датиран в Късноантичната епоха – V – VI век, което се доказва и от теренните наблюдения, извършени по време на археологическите проучвания. Животът на крепостта, за всеобща изненада, се е възродил и развил през XIV век само за няколко десетилетия, три или четири, и то във втората половина на XIV век, а не както досега се твърдеше, че обхваща хронологическите граници на два века - XII – XIV век.“, обясни Рени Петрова


Тя беше подготвила презентация, в първата част на която са включени моменти от археологически проучвания в периода 1972 – 1989 год., направени от старши научен сътрудник Васил Василев и тогавашния директор на музея Павел Дишев, и кратка ретроспекция на проучванията през 2023 и 2024 год. И през двете години те са извършени в рамките на две седмици.


Новите археологически проучвания са направени в северозападния сектор на крепостта. Тази част от крепостната стена, чрез находките, открити там, и подемния материал, който след това е изследван, може спокойно да се датира отново към Късната античност. 


Интересна находка върху скалите представлява откритият набоден кръст, който до този момент не е регистриран.  


Археолозите са попаднали и на нов зид - перпендикулярен и по-малък по размери от този на крепостната стена, който върви по посока север – юг, лягащ върху късно-античната стена и най-вероятно датиращ се във втория етап на обитаване на твърдината. 


Има и нови данни за епиграфския паметник. Гл. ас. д-р Николай Шаранков – един от най-големите изследователи на епиграфски паметници в България, е направил естампаж на надписа. Докладът му все още не е представен на музея, но неговото заключение е, че надписът е напълно автентичен. Той е положен в края на XIV или началото на XV век, а човекът, който е нанесъл тези букви върху камъка, най-вероятно е бил неграмотен. „Това не е странно и учудващо, драскано е, поправяни са буквите. Все пак в средновековието не е имало образователни школи под път и над път“, допълни Рени Петрова. 


Наред с проучването са извършени и други дейности – реставрация и консервация на обрушените части на крепостните стени, описани са в 12 сектора, в които е имало нужда от незабавна намеса за възстановяване на деструктирали стени и отронени от тях камъни. 


Рени Петрова благодари на Община Ботевград, че две години подред осигурява средства за археологически проучвания на крепостта.


"Надявам се те да продължат, резултатите са изключително ценни. Нашата цел е не само да извършваме научна дейност, но и да обгрижим паметника, изследвайки го, вдъхвайки нов живот на тази изключително ценна българска старина“, подчерта директорът на Исторически музей – Ботевград. 


По повод професионалния празник на археолозите - 14 февруари, Рени Петрова пожела на себе си и своите колеги: „Да сме здрави, да се събираме по приятни и полезни случаи, да радваме ботевградската общественост с нашия труд и добитите резултати.“. 


Изложбата, представяща новите археологически проучвания на крепостта "Боженишки Урвич", извършени през 2024 год.,  ще бъде на разположение на жителите и гостите на община Ботевград до 26 март, съобщиха от музея.