Днес се навършват 146 години от рождението на ботевградския поет Стамен Панчев. Неговата творческа съдба е оформена не само от личния му интелект и дълбочина, но и от наследените семейни добродетели. Той оставя следа в българската литература с уникалния си стил и чувствителност към човешките ценности, вдъхновявайки поколения с поезията си.


Баща му, участник в историческите боеве при Сливница, и чичо му, Стоян Цагарски, съратник на Васил Левски, му предават духа на родолюбие и смелост, които пронизват творчеството и живота му.


Стамен Панчев получава образованието си в кюстендилската педагогическа гимназия, по-късно завършва педагогика и философия във Висшето училище. Професионалният му път е свързан с учителстването в Троян и родния му град, където е и директор на гимназията. Личността му се отличава с интелектуалност и благородство, което го прави любимец на гимназистите. Освен като преподавател, той активно участва в културния живот на родния си град – основава туристическо дружество, дирижира хор и свири на цигулка и флейта в учителския оркестър, оставяйки дълбок отпечатък в сърцата на съвременниците си.


С настъпването на Балканската война през 1912 г., Стамен Панчев е мобилизиран като запасен подпоручик в 38-и Царибродски пехотен полк. В деня на своята смърт, 17 март 1913 г., той е тежко ранен при Чаталджа. Последните му мигове преминават с ценния портрет на неговия любим син Павел, стиснат в ръцете му, символизирайки дълбоката връзка между баща и син.


След неговата смърт, близките му получават кореспонденцията между него и семейството, както и тетрадка със 73 стихотворения. Сред тях се откроява "Сине мой!", което е апотеоз на родолюбието и представлява незабравима част от първата стихосбирка на поета – "С перо и меч", излязла през 1927 г. Тази творба е запечатана в съзнанието на поколенията, носейки духа на любовта към Родината и семейството.


Стамен Панчев остава в класацията на тачените български поети, а неговото творчество продължава да вдъхновява и днес, напомняйки ни за неустоимата красота на словото и неподправената дълбочина на човешките чувства.