Движението по стария път Ботевград- София е невъзможно. На платното при Рибни вир са поставени препятствия, които пряват невъзможно преминаването на автомобили. Според неофициална информация причината е, че анкерната стена е започнала да се пропуква и болтовете не могат да удържат земната маса.
Официално съобщение от АПИ засега няма.
Да припомним, че за ремонта на анкерната стена са отпуснати 20 милиона лева и бе проведена обществена поръчка за изпълнител на ремонта.
Затвориха стария път за София
Добавете и Вашето мнение сред останалите 34.
Източник: botevgrad.com
Посещения: 27795
Дата: 21.01.2026, 18:40
Подобни новини
Коментари
добави коментар
|
|
Простия талашит го взимат за мезе и той се връзва кухата гъдулка
|
|
|
Изкукундрелия койчо потков,талашитения глупак,дали има тема от която не разбира?
|
|
|
Ние пари имаме,евраци много свиньо талашитена,изкукундрел проЗт!!!
|
|
|
Свинята талашитена се е развихрира яко,да му епр
|
|
|
За Индия не знаем,но че ти си проста свиня талашитена,цял свят е разцрал да ти ЕПЛ!!!
|
|
|
Аз съм стойчо талашита,
Вечния кретен, Наше село невидело, Друг такъв олигофрен!!! Пръв глупак,припознат, Знаем нашия дъртак!!! Стойчо потков талашитен, Грозен,дърт тъпак!!+ |
|
|
Аз съм стойчо талашита,
Селския кретен, Във врачешките сокаци, Знаят всичките за мен!!! |
|
|
Стоил олигофрена няма ли кой да го заключи в онзи дом във Врачеи?
|
|
|
Свиньо боткова талашитена,взе ли пенсията в евраци?
|
|
|
Разказ на нелегалния побойник, партизанин, алкохолик и садист Мирчо Спасов за избиването на враговете на БКП
✅Роден е в село Церцел, Софийско. През 30-те години е осъден на пет години строг тъмничен затвор, а в периода 1940–1943 г. е въдворяван в град Преслав и лагерите „Рибарица“, „Гонда вода“ и „Кръсто поле“. По времето, когато е в лагерите, той получава заплата от 2300 до 2600 лв. от предприятието „Валнут“, собственост на Кирил Славов, заедно с Александър Димитров – „Сашо“, като собственикът им превежда дори осигурителните вноски. Нелегален от март 1944 г. и става партизанин в Трънския отряд, но скоро се отделя от отряда, „укрепва здравето си известно време“ и отново се появява във фабриката на Кирил Славов, където „по нищо не личало, че води нелегален живот“. Като „такса спокойствие“ Кирил Славов финансира компартията с 50 000 лв. и спонсорира Мирчо Спасов с 25 000 лв. ✅„Партията разпореди преди народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя – Дирекция на полицията на „Лъвов мост“, пристигаха каруци с хора от града и селата, камиони „Опел блиц“ от провинцията, използваха се и влакове. Аз пращах арестантите първо в мазето, там ги описвахме, след което ги качвахме на камионите. Откарвахме ги към Радомирско – местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ни чакаха местни момчета, които разполагаха с много патрони – „опушкваха“ хората и набързо ги зариваха. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде към десет хиляди. ✅Всяка нощ в малките часове ходех да докладвам на Живков в щаба, който се намираше в мазето на читалище „Славянска беседа“ на ул. „Г. С. Раковски“. Там се даваха разпоредбите и мунициите. Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши.“ ✅ „Всеки ден се явявах на отчет в ЦК на партията и там се срещахме с др. Живков като стари познати и с едни и същи задачи се занимавахме – моята група в Дирекцията на милицията, а той като шеф на щаба на партизаните на ул. „Славянска беседа“. Обикновено в ЦК ни слушаха по двама-трима другари. Доколкото си спомням, почти винаги беше Трайчо Костов и понякога различни други другари ни приемаха и ни изслушваха. При един такъв случай др. Тодор Живков каза: „Мирчо, дай ние с тебе да организираме първото съревнование в България след нейното Освобождение. В какво ще се изразява съревнованието, кой по-добре ще изпълни поставените задачи. Като се приключи накрая, ще се даде оценка и ще се излъчи победител“. Разбира се, схванах бързо и казах „добре“. ✅„По-късно ... др. Живков предложи да отчетем съревнованието и разбира се приех, но казвам: „А бе ти ще ме друснеш сега, ама ха да видим“. Присъстващите започнаха да се смеят. От това едва ли не неловко започнах да се чувствам, едва ли не като победен. Другарят Живков с присъщото му настроение и открита усмивка на лицето каза: „Недей, сега няма победител, давам оценка, че сме наравно, а по-нататък ще се състезаваме за победител.“ Другарят Живков ми намигна, какъвто навик имаше, излязохме и продължихме работата си доволни и ентусиазирани.“ |
|
|
Източници:
ДАА, ф. 1, оп. 6, а.е. 2302, л. 66–71, справка за полковник Мирчо Спасов, 27 юли 1954 г. Мандаджиев, Наско. 1944 г. и червените разстрели! Интервю с ген. Мирчо Спасов. ЦДА, ф. сп. 2196, из спомените на Мирчо Спасов. |
Моля, спазвайте добрия тон и не използвайте нецензурни и обидни изрази!




Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари