Затвориха стария път за София

#19
АЗ СЪМ 100% СИГУРЕН,
Ако Вие се блъснете заради неправолно поставена сигнализация-щяхте да оревете орталъка!
НО!
Не не с "Малииййййййй",а с "Аалииййййййй"
П.С.
А иначе талашита се работи във фабрики и е предназначен е за такива като Вас+ 22,23 които нямат финансови възможности и трудно си позволяват нещо повече от фазер! Боядисан!

Простия талашит го взимат за мезе и той се връзва кухата гъдулка

Изкукундрелия койчо потков,талашитения глупак,дали има тема от която не разбира?

Аз не съм виновен че Вие нямате средства за грамотни мебели и поръчате фазер/боядисан/, а талашитените са ви лукс!

Ние пари имаме,евраци много свиньо талашитена,изкукундрел проЗт!!!

Свинята талашитена се е развихрира яко,да му епр

ЕТО НЕЩО от преди 6 години-нещо да се е променило???

(-1) 1 -2
Avatar
Тук вместо коментари и мнения по същество -не малка част от Guest-"писателите"-СЕ надпреварват да обиждат всеки имащ различно мнение....
ТОВА Е ТАКА ЗАЩОТО:
1/-Някои нямат способността да осъзнаят елементарни истини и са толкова ограничени, че не могат и една свястна обида да измислят// за интелигентна-да не говорим// а повтарят едни и същи!
2/-В Индия никой не знае броя на свещените кравите, а в ТОЗИ сайт - броят на “свещените говеда”.
Нал' тъй?
НО!
ИМА И ПРОМЯНА- Няколко от най-злобните плювачи и псувачи изслушаха легнали изпълнението на дядо поп "...място злачно и прохладно..."
Казано е...продължава промяната ...
Ил' не е тъй?

За Индия не знаем,но че ти си проста свиня талашитена,цял свят е разцрал да ти ЕПЛ!!!

Аз съм стойчо талашита,
Вечния кретен,
Наше село невидело,
Друг такъв олигофрен!!!
Пръв глупак,припознат,
Знаем нашия дъртак!!!
Стойчо потков талашитен,
Грозен,дърт тъпак!!+

Аз съм стойчо талашита,
Селския кретен,
Във врачешките сокаци,
Знаят всичките за мен!!!

Стоил олигофрена няма ли кой да го заключи в онзи дом във Врачеи?

Свиньо боткова талашитена,взе ли пенсията в евраци?

Разказ на нелегалния побойник, партизанин, алкохолик и садист Мирчо Спасов за избиването на враговете на БКП
✅Роден е в село Церцел, Софийско. През 30-те години е осъден на пет години строг тъмничен затвор, а в периода 1940–1943 г. е въдворяван в град Преслав и лагерите „Рибарица“, „Гонда вода“ и „Кръсто поле“. По времето, когато е в лагерите, той получава заплата от 2300 до 2600 лв. от предприятието „Валнут“, собственост на Кирил Славов, заедно с Александър Димитров – „Сашо“, като собственикът им превежда дори осигурителните вноски. Нелегален от март 1944 г. и става партизанин в Трънския отряд, но скоро се отделя от отряда, „укрепва здравето си известно време“ и отново се появява във фабриката на Кирил Славов, където „по нищо не личало, че води нелегален живот“. Като „такса спокойствие“ Кирил Славов финансира компартията с 50 000 лв. и спонсорира Мирчо Спасов с 25 000 лв.
✅„Партията разпореди преди народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя – Дирекция на полицията на „Лъвов мост“, пристигаха каруци с хора от града и селата, камиони „Опел блиц“ от провинцията, използваха се и влакове. Аз пращах арестантите първо в мазето, там ги описвахме, след което ги качвахме на камионите. Откарвахме ги към Радомирско – местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ни чакаха местни момчета, които разполагаха с много патрони – „опушкваха“ хората и набързо ги зариваха. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде към десет хиляди.
✅Всяка нощ в малките часове ходех да докладвам на Живков в щаба, който се намираше в мазето на читалище „Славянска беседа“ на ул. „Г. С. Раковски“. Там се даваха разпоредбите и мунициите. Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши.“
✅ „Всеки ден се явявах на отчет в ЦК на партията и там се срещахме с др. Живков като стари познати и с едни и същи задачи се занимавахме – моята група в Дирекцията на милицията, а той като шеф на щаба на партизаните на ул. „Славянска беседа“. Обикновено в ЦК ни слушаха по двама-трима другари. Доколкото си спомням, почти винаги беше Трайчо Костов и понякога различни други другари ни приемаха и ни изслушваха. При един такъв случай др. Тодор Живков каза: „Мирчо, дай ние с тебе да организираме първото съревнование в България след нейното Освобождение. В какво ще се изразява съревнованието, кой по-добре ще изпълни поставените задачи. Като се приключи накрая, ще се даде оценка и ще се излъчи победител“. Разбира се, схванах бързо и казах „добре“.
✅„По-късно ... др. Живков предложи да отчетем съревнованието и разбира се приех, но казвам: „А бе ти ще ме друснеш сега, ама ха да видим“. Присъстващите започнаха да се смеят. От това едва ли не неловко започнах да се чувствам, едва ли не като победен. Другарят Живков с присъщото му настроение и открита усмивка на лицето каза: „Недей, сега няма победител, давам оценка, че сме наравно, а по-нататък ще се състезаваме за победител.“ Другарят Живков ми намигна, какъвто навик имаше, излязохме и продължихме работата си доволни и ентусиазирани.“

Източници:
ДАА, ф. 1, оп. 6, а.е. 2302, л. 66–71, справка за полковник Мирчо Спасов, 27 юли 1954 г.
Мандаджиев, Наско. 1944 г. и червените разстрели! Интервю с ген. Мирчо Спасов.
ЦДА, ф. сп. 2196, из спомените на Мирчо Спасов.